Четиринадесет години след първоначалната диагноза, Нана продължава своето лечение и категорично заявява, че всеки нов ден е неин съзнателен избор да живее пълноценно.
„Баба ми си отиде от рак на яйчниците, баща ми от рак на белия дроб, а моят рак не случи на човек.“ С тези разтърсващи думи Нана Гладуиш описа най-мрачните етапи от личната си история. В откровено интервю пред Мон Дьо, водещата на „Съдебен спор“ сподели подробности за своята 14-годишна борба с коварното онкологично заболяване, за загубата на баща си и за вътрешната сила, която я крепи да не се предава.
Един от най-тежките епизоди, които Нана си спомня с болка, са последните дни на нейния родител. Когато той научил страшната истина за състоянието си и разбрал, че медицината му дава само няколко седмици живот, той категорично отказал да обсъжда темата. Нана си припомня момента, в който погледнала баща си и видяла в очите му страх – нещо, което никога не е очаквала да види у човек, когото винаги е считала за непоколебим.
„Изключително тежко е да наблюдаваш как на един силен човек му отнемат всички шансове“, доверява тя. За нея това е било болезнен урок – да стане свидетел на безпомощността на личност, която през целия си съзнателен път е притежавала волята и характера да се бори.
Нана Гладуиш разказва, че е била само на 38 години, когато чува своята диагноза. По онова време детето ѝ е било едва на две години, а тя вече е била омъжена и е усещала, че животът ѝ започва да се подрежда. „За мен едва тогава започваше радостта от реализирания живот. Исках да живея. И днес продължавам да го искам“, споделя тя. Тя признава, че болестта напълно е променила светогледа ѝ, но вместо да се предаде, тя избира да продължи напред и да търси нови хоризонти.
Днес Нана е в 14-ата година от своята битка. Тя споделя, че всяка вечер взема лекарствата си и се стреми да води възможно най-пълноценен начин на живот. Въпреки преживяното, тя не се отказва от активността – тича, играе тенис и се чувства по-млада от възрастта си. „Обичам да преживявам този живот“, казва тя. Нейната изповед е доказателство не само за преживяната болка, но и за несломимия ѝ дух да не позволява на болестта да определя съдбата ѝ.
Източник: zajenata.bg
