На 26 и 27 май испанският премиер Педро Санчес посети Рим и Ватикана в рамките на двудневно пътуване, както съобщават италиански медии като АНСА, „РАИ Нюз“, „Скай Ти Джи 24“ и „Ти Джи Ком 24“, както и испански източници като ЕФЕ, „Паис“ и „Мундо“.
През втория ден от визитата си социалистът Санчес бе приет от папа Франциск. Испанският лидер проведе срещи и с държавния секретар на Ватикана Пиетро Паролин, както и с Ричард Галахър, секретар на Ватикана за връзките с държавите и международните организации.
В хода на тези разговори бе обсъдена предстоящата визита на папата в Испания, планирана за периода от 6 до 12 юни. Темите включваха двустранните отношения, диалога между Ватикана и Испанската католическа църква, както и важни въпроси от международния дневен ред. Дискутирани бяха влиянието на глобалните конфликти, миграцията, значението на мултилатерализма, спазването на международното право и спешната нужда от ангажираност за постигане на мир, според прессъобщение на Светия престол.
Санчес и папата си размениха символични подаръци. Испанският премиер подари фигура на кон, която символизира дългогодишната връзка между испанските коне и Ватикана. От своя страна папата подари на Санчес екземпляр от първата си енциклика „Великолепно човечество“ и метоп – архитектурен елемент в дорийски стил, представляващ стълб над руини, който според папата е алегория на надеждата и общото задължение за изграждане на мир.
В първия ден от посещението си в Рим, Педро Санчес посети централата на Организацията на ООН по земеделие и прехрана (ФАО).
Въпреки това, по време на престоя на испанския лидер в Италия, така и не се състоя среща между него и неговата колежка Джорджа Мелони, отбелязва изданието Тудей. От кабинетите на двамата премиери обясниха, че причината е разминаване в техните натоварени графици. Анализатори обаче смятат, че това обяснение всъщност прикрива дълбоките разногласия между двамата лидери по множество въпроси. Още повече, в графика си Санчес е предвидил среща с Ели Шлайн, лидерката на италианската опозиционна Демократическа партия, според „Република“. В хода на този разговор двамата са се съгласили, че техните партии имат общото предизвикателство да се противопоставят на десницата, която управлява в Италия и е силна опозиция в Испания.
Това не е първият случай през последните два месеца, в който Мелони не се среща с чуждестранен лидер в Рим. През април френският президент Еманюел Макрон също посети града и Ватикана, но среща с Мелони не се състоя. Тогава обаче аргументът беше, че двамата планират среща на високо равнище през юни в Тулуза и предварителното им виждане в Рим е било излишно.
Случаят със Санчес е различен. Той е посещавал Рим само веднъж преди това, през пролетта на 2023 г., и отново през лятото на 2025 г. за конференция за възстановяването на Украйна. Извън това, той и Мелони са разговаряли само кратко в кулоарите на срещи на ЕС, Европейската политическа общност и групата МЕД9, което подчертава охладените отношения между тях.
Причините за това са множествони. През управлението си Мелони твърди, че един лидер трябва да общува с всички, независимо от политическите им възгледи, и е установила приятелски отношения с лидери от левицата, като Мете Фредериксен, Киър Стармър и Еди Рама. Но това правило не важи за Испания. Там тя поддържа близки връзки с лидера на крайната десница „Вокс“ Сантяго Абаскал, участвайки в негови прояви в Мадрид, обединяващи консервативни и националистически сили от цяла Европа, където често призовава за обединение на десните срещу левицата, чието олицетворение е партията на Санчес.
Докато Мелони поддържа връзки с Абаскал, в Испания присъства Ели Шлайн на събития, организирани от испанските социалисти, като например срещата на прогресивните сили в Барселона на 18 април.
Визитата на Санчес в Италия се случва в труден момент за него – брат му и съпругата му са подследвани в Испания за търговия с влияние, а срещу приближени до него също има дела. В Мадрид се проведоха големи антиправителствени протести, а бившият премиер Фелипе Гонсалес призова за предсрочни избори. Всички тези фактори влияят на рейтинга на Санчес, което може да обясни защо Мелони не е намерила време за него.
От друга страна, макар Еманюел Макрон също да има нисък рейтинг, Мелони продължава да се среща с него в рамките на инициативи за Украйна и Ормузкия проток.
Самата Мелони също е изпитана в последните месеца, след референдума за съдебната реформа и критиките на Доналд Тръмп заради отказа на Италия да подкрепи войната в Иран. Това доведе до спад в социологическите проучвания за нейната партия и я накара да коригира някои аспекти на външната политика. Тя прие Петер Мадяр, който свали Виктор Орбан, и проведе среща с полския премиер Доналд Туск, въпреки че той представя бюрократичната Европа, срещу която тя се бори.
Критиките на Доналд Тръмп засегнаха и Испания по сходни причини. През април той намекна, че поради липсата на помощ за войната в Иран, може да обмисли изтеглянето на американските военни от двете страни. Тръмп също така критикува Санчес за отказ да изпълни изискването за 5 процента от БВП за отбрана. Италия от своя страна едва покри цялостната цел от 2 процента и остава една от страните, които изостават най-много в НАТО и ЕС. Мелони е съгласна с Тръмп, че сигурността трябва да се заплаща, но големият държавен дълг на Италия затруднява това.
Въпреки това, има области, в които двете страни биха могли да се сближат: позицията им относно войната в Иран, изоставането в разходите за отбрана, борбата с миграционните потоци и подкрепата за Украйна.
Но разногласията остават по-силни, особено по отношение на Израел и Палестина. Испания призна палестинската държава и определи действията на Израел в Газа като „геноцид“. Италия е по-внимателна, като говори за цивилни жертви, но подчертава, че тероризмът на „Хамас“ е причината за конфликта. Италия също така критикува хуманитарните флотилии за Газа като безразсъдни, макар че наскоро изрази възмущение от отношението на израелския министър Итамар Бен Гвир към италиански активисти.
Италия предприе стъпки като призив за спиране на заселителските дейности в Западния бряг и суспендиране на двустранно споразумение за отбрана с Израел, което потенциално би могло да сближи Рим и Мадрид.
Други общи проблеми са свръхтуризмът, който повишава цените на жилищата в Рим, Милано, Мадрид и Барселона, както и екстремните метеорологични условия и горещите вълни.
Енергийната зависимост обаче ги разделя. Италия е силно зависима от вноса на природен газ (почти 50% от енергията), докато в Испания той е едва 17%. Санчес залага на възобновяемите енергии с план от 9 милиарда евро, докато Мелони разглежда екологичния преход като „идеологически“, воден от левицата, и се стреми да не навреди на индустриалните отрасли.
Въпреки това, и двете страни искат облекчаване на европейските фискални правила, за да инвестират в декарбонизация или да смекчат шока от високите цени на енергията. Мелони дори изпрати писмо до Урсула фон дер Лайен, призовавайки за изключения от Пакта за стабилност и растеж поради ситуацията с войната в Иран.
Тези общи цели не бяха достатъчни, за да се състои среща в Рим. Двете страни все още помнят сблъсъка при съставянето на Европейската комисия, където левицата се противопостави на кандидата на Мелони Роберто Фито, а десницата – на испанския кандидат Тереса Рибейра.
Сега има ново противоборство за поста на ръководител на ФАО. Италия издига Маурицио Мартина, докато Испания номинира Луис Планас. Любопитното е, че Мартина е идеологически противник на десницата и бивш секретар на партията на Ели Шлайн.
Източник: standartnews.com
