Понякога най-големият парадокс на съдбата се крие в максимата, че когато загубиш всичко, тепърва разбираш какво всъщност си спечелил. И обратното. За Армения и нейния премиер Никол Пашинян миналата есен се превърна в най-рискования политически залог в съвременната история на Кавказ.
Когато той отпътува за САЩ, за да подпише пред погледа на Тръмп споразумението, подпечатващо болезнената загуба на Нагорни Карабах, мнозина видяха в това капитулация и край на една ера. Но в геополитиката краят на една война често е начало на друга. За Армения това се оказа предизвестеният старт на една много по-мащабна игра.
С подписването на мира Ереван официално загуби територия, но спечели нещо, което доскоро изглеждаше немислимо – свобода от задушаващата руска прегръдка. Очаквано, Москва реагира незабавно по познатия суров сценарий, завъртайки кранчето на заплахите. Натискът започна под маската на фитосанитарен контрол. В рамките на броени дни Русия затвори пазарите си за арменските цветя, минерална вода и прочутото арменско бренди. Последва пълна забрана за внос на пресни плодове и зеленчуци. Кулминацията дойде в навечерието на изборите с директния ултиматум, че спират евтиния газ, от който Армения е критично зависима повече от десетилетие.
Вместо очакваната от Кремъл паника, Никол Пашинян демонстрира завидно самочувствие. Премиерът заяви пред нацията, че времето на икономическото подчинение в замяна на евтини суровини е приключило. „Ние няма да молим за евтин газ на колене. Ние ще станем по-богати, за да можем да си плащаме пазарните и по-добри цени“, подчерта той, задавайки нов курс към пазарна икономика от западен тип. Зад тази дързост стоят реални цифри, които изненадват международните анализатори. Армения преживява истинско икономическо чудо с ръст на БВП от 7.2%, задвижван от строителството, информационните технологии и финансовите услуги. Държавната хазна е пълна, което дава на Ереван възможност да поеме финансовия шок при евентуално спиране на газа.
След посещението на американския държавен секретар Рубио стана ясно, че Ереван залага на „Новия път на Тръмп“. Той е част от доктрината на Пашинян „Кръстопът на мира“ – концепция, превръщаща Армения в глобален транспортен хъб. Стратегията предвижда изграждане на модерни трасета, които да осигурят на света сигурен мост между Изтока и Запада. Премиерът категорично заяви, че всяка инфраструктура ще функционира изцяло под арменски суверенитет и митнически контрол. Именно тази твърдост привлече Вашингтон и Париж, за които арменският проект е инструмент за блокиране на руското влияние и ограничаване на китайския проект „Един пояс, един път“.
Пътят пред Ереван няма да бъде лесен. Москва тепърва започва да разгръща хибридни оръжия – от енергиен натиск до опити за вътрешна дестабилизация. Големият тест за Пашинян ще бъде дали икономическият растеж ще издържи на шока, когато руските субсидии изчезнат окончателно. За първи път от векове обаче страната не търси покровител, а силни партньори. Ако „Новият път на Тръмп“ и европейската дипломация се пресекат успешно в Ереван, Кавказ никога няма да бъде същият. Армения загуби една война, но е на път да спечели своето бъдеще като незаобиколим мост между Изтока и Запада.
Източник: standartnews.com
