От години захарта е сочена като един от основните врагове на здравето. И това не е без основание – прекомерният прием на свободни захари се свързва с повишен риск от наддаване на тегло, затлъстяване, кариеси и различни метаболитни проблеми.
Въпреки това, все по-често специалистите напомнят, че най-голямата грешка е да търсим само един виновник. Не е достатъчно просто да изключим захарта от кафето си, ако едновременно с това менюто ни е препълнено със силно преработени продукти, излишна сол, наситени мазнини и липса на фибри.
Световната здравна организация препоръчва свободните захари да заемат под 10% от дневния енергиен прием, като ограничаването им до под 5% носи още по-големи ползи. Когато обаче говорим за здравето на сърцето, кръвоносните съдове, черния дроб и метаболизма, картината е далеч по-сложна. Важни фактори са също количеството наситени мазнини, приемът на сол, общият брой калории, наличието на фибри, честотата на консумация на преработени храни, качеството на протеините и цялостното разнообразие в диетата.
През последните години фокусът се измества към т.нар. ултрапреработени храни. Това са индустриално формулирани продукти, които често съдържат комбинации от рафинирани въглехидрати, мазнини, големи количества сол, добавени захари и различни технологични добавки. В тази група попадат пакетирани сладки и солени изделия, подсладени напитки, готови ястия, инстантни продукти и някои видове месни деликатеси.
Д-р Марк Хайман често подчертава, че при ултрапреработените продукти хранителната структура на суровините е драстично променена. Според него проблемът не е само в отделните съставки като захар или сол, а в начина, по който те се комбинират индустриално. Това създава вкусови профили, които ни карат да консумираме много повече от тези вещества, отколкото бихме приели чрез натурални храни.
Важно е да разберем, че етикетът „без добавена захар“ не гарантира здравословен продукт. Такива храни често са богати на сол, наситени мазнини или са бедни на фибри. Вместо да броим всеки грам захар, по-разумно е да изградим менюто си около зеленчуци, плодове, бобови култури, пълнозърнести храни, ядки, семена и качествени протеини. Науката е категорична: ключът към метаболитното здраве е цялостният модел на хранене, а не демонизирането на една единствена съставка.
Източник: zajenata.bg
