Над 290 случая на западнонилска треска са регистрирани в Гърция, като 24 души са загубили живота си вследствие на усложнения от инфекцията. Само през последната седмица са отчетени още 58 нови заболели, а разпространението на вируса и в други балкански държави засилва въпроса доколко България е подготвена да открива навреме подобни случаи.
Бившият директор на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев напомни, че заболяването не е непознато за българските здравни власти и че вирусът се пренася от комари от рода Culex, които се срещат широко и у нас. Професорът подчерта, че е крайно време да се замислим дали диагностицираме случаите достатъчно ефективно.
Според данните, цитирани от експерта, най-много случаи в региона има в Гърция. „Гърция има над 290 регистрирани случая, в Северна Македония има над 40, 10–20 са в Сърбия, а над 20 случая има в Румъния. Това трябва да ни кара да се замислим у нас добре ли го доказваме“, заяви проф. Кантарджиев. Той припомни, че още по времето, когато е работил в Националния център по заразни и паразитни болести, е бил доказан първият случай на западнонилска треска в страната.
Проф. Кантарджиев подчертава, че при пациенти с възпаление на мозъка – енцефалит – сред възможните причини задължително трябва да се търси и инфекция със западнонилски вирус. Подобна диагностика се извършва в специализираната лаборатория на Националния център по заразни и паразитни болести. Това е изключително важно, тъй като голяма част от инфекциите протичат леко и често остават неразпознати, докато проблемът възниква при малката част от заболелите, при които вирусът засяга нервната система.
Основните преносители са комарите, най-често представители на рода Culex. Обичайният цикъл на вируса е между птици и комари. Комарът се заразява след хранене от инфектирана птица и впоследствие може да предаде вируса на човек чрез ухапване. Хората обаче обикновено не развиват достатъчно високи нива на вируса в кръвта, за да бъдат ефективен източник за нови комари. Именно затова проф. Кантарджиев посочва като добра новина, че човек, заразил се например в Гърция и завърнал се в България, трудно би стартирал нова местна верига на предаване чрез комари.
Според проф. Кантарджиев един от проблемите тази година е свързан с профилактиката срещу комарите. Той твърди, че необходимата ларвицидна обработка не е извършена навреме. Този тип третиране е насочено не към възрастните комари, а към техните ларви в заблатени терени, мочурища и други места със застояла вода. Колкото по-рано бъдат ограничени ларвите, толкова по-малко възрастни комари ще се появят впоследствие. Методът не вреди на пчелите и пеперудите, тъй като използва специфична бактерия, която е безопасна за хората, животните и полезните насекоми.
Симптомите често наподобяват грип – висока температура, главоболие, отпадналост, болки в мускулите, понякога кожен обрив и увеличени лимфни възли. Много по-рядко инфекцията може да засегне централната нервна система и да причини менингит, енцефалит или други тежки неврологични усложнения, които са опасни особено за възрастните хора и хората с отслабен имунитет. Основната мярка за предпазване е намаляването на ухапванията чрез използване на репеленти, носене на дрехи с дълги ръкави и използване на мрежи на прозорците. Професорът допълва, че ароматната козметика и алкохолът могат да привлекат повече комари, затова е добре тези фактори да се имат предвид при престой на открито.
Източник: zajenata.bg
