Белодробната чума е най-тежката и най-бързо развиваща се форма на чумата – инфекциозно заболяване, причинено от бактерията Yersinia pestis. Макар името „чума“ да напомня за средновековните епидемии и Черната смърт, днес заболяването може да бъде лекувано с антибиотици, особено когато диагнозата бъде поставена бързо и терапията започне навреме.
При белодробната чума бактерията Yersinia pestis засяга белите дробове и предизвиква тежка пневмония. Заболяването може да възникне по два основни начина. В единия случай инфекцията започва като друга форма на чума – например бубонна или септичемична – и впоследствие бактерията се разпространява до белите дробове. В другия случай човек се заразява директно чрез вдишване на инфекциозни дихателни капчици от човек или животно с белодробна чума. Именно тази форма позволява предаване от човек на човек.
Белодробната чума може да се развие много бързо. Сред характерните симптоми са висока температура, втрисане, силна отпадналост, главоболие, кашлица, задух и болка в гърдите. При тежко протичане може да се появи храчка с кръв или водниста храчка, а състоянието на пациента да се влоши за кратко време. При заразяване чрез вдишване инкубационният период може да бъде много кратък – понякога симптомите започват още около ден след заразяването.
Заразяването става основно чрез големи дихателни капчици, които болният отделя при кашляне. Обикновено е необходим близък и продължителен контакт с инфектирания човек. Това означава, че белодробната чума не се разпространява по същия начин като силно заразни вирусни инфекции, които могат да се предават лесно на голямо разстояние по въздуха. Няма доказателства за предаване на Yersinia pestis чрез фини аерозоли по начина, характерен за някои други заболявания. Рискът от предаване е най-голям при близък контакт с човек, който има развита белодробна инфекция и кашля. Особено рискови могат да бъдат членовете на семейството, хората, които се грижат за болния, както и медицинският персонал без подходящи предпазни мерки.
Белодробната чума може да бъде лекувана с антибиотици, но ключовият фактор е времето. При съмнение за чума лечението трябва да започне възможно най-скоро и не бива да се изчакват окончателните лабораторни резултати. Ранното лечение значително подобрява шансовете за оцеляване. Използват се различни антибиотици според тежестта на заболяването, възрастта и състоянието на пациента. При тежка белодробна чума терапията може да започне венозно, а продължителността обичайно е около 10–14 дни.
Опасността идва от изключително бързото развитие на заболяването. Нелекуваната белодробна чума може да бъде фатална много бързо, като при някои случаи смърт може да настъпи в рамките на 18–24 часа от началото на симптомите. Въпреки това съвременните антибиотици са ефективни срещу Yersinia pestis, когато лечението започне навреме. При съмнение за чума лекарите могат да вземат проби от кръв, храчки или материал от засегнат лимфен възел, които се изследват в лаборатория.
При съмнение или потвърдена белодробна чума пациентът трябва да бъде изолиран. Препоръчва се прилагане на стандартни мерки и предпазни мерки срещу дихателни капчици. След ефективно антибиотично лечение рискът от предаване бързо намалява. Теоретично епидемия е възможна, ако заболяването не бъде разпознато навреме, но на практика съвременната медицина разполага с ефективни антибиотици, диагностика и мерки за изолация, които ограничават риска.
Източник: zajenata.bg
