Когато става въпрос за инфаркт, обикновено първо се сещаме за високия холестерол, тютюнопушенето, наднорменото тегло, диабета и високото кръвно налягане. Това са доказаните основни фактори, които постепенно увреждат коронарните артерии.
Съществуват обаче и по-малко очевидни обстоятелства, които могат временно да увеличат натоварването върху сърцето и да отключат остър инцидент при човек с вече налична, но понякога недиагностицирана атеросклероза. Важно е да се прави разлика: отключващият фактор не е равнозначен на основна причина.
Една безсънна нощ, интензивна тренировка или преяждане рядко причиняват инфаркт при здраво сърце. При наличие на стеснени коронарни артерии обаче, те могат да се окажат последният тласък към разкъсване на атеросклеротична плака и образуване на кръвен съсирек.
Инфарктът на миокарда настъпва, когато кръвоснабдяването към част от сърдечния мускул бъде прекъснато. Най-честият механизъм е увреждане на атеросклеротична плака, последвано от тромб. Колкото по-дълго мускулът е лишен от кислород, толкова по-голяма е частта от него, която може да бъде необратимо увредена. Затова всяка минута е от решаващо значение.
1. Хроничното недоспиване натоварва сърцето. Недостатъчният сън влияе не само на настроението, но води до по-високо кръвно налягане, нарушения в обмяната на глюкозата и повишени нива на хормоните на стреса. Рискът е свързан основно с хроничния навик да се спи твърде малко.
2. Мигрената може да бъде маркер за по-висок риск. Някои проучвания откриват връзка между мигрената, особено тази с аура, и сърдечносъдовите събития. Въпреки че механизмът не е напълно изяснен, хората с такъв проблем трябва да следят внимателно кръвното си налягане и холестерола.
3. Замърсеният въздух вреди сериозно. Фините прахови частици и изгорелите газове предизвикват възпалителни реакции и промени в съсирването на кръвта. Особено уязвими са хората с хронични сърдечни заболявания, за които дори димът от пожари може да бъде опасен.
4. Обилната и мазна храна временно натоварва организма. След голямо хранене кръвта се насочва към храносмилателната система, което може да ускори пулса и да повиши кръвното налягане. При напреднала атеросклероза това може да доведе до болка в гърдите.
5. Силните емоции действат като спусък. Гневът, страхът и тъгата отделят адреналин, който кара сърцето да работи по-усилено. Силният стрес може дори да отключи синдрома на „разбитото сърце“, който наподобява инфаркт.
6. Прекалената радост също натоварва сърцето. Внезапното и силно вълнение от сватба, печалба или победа може да провокира симптоми при хора с тежки сърдечни патологии.
7. Внезапното тежко физическо натоварване крие опасности. Проблем възниква, когато обездвижен човек изведнъж започне интензивна тренировка. Рискът е по-висок при екстремни температури, след обилно хранене или при дехидратация.
8. Инфекциите като грип увеличават краткосрочния риск. Организмът активира силен възпалителен отговор, който може да дестабилизира плаките в артериите. Ваксинацията е силно препоръчителна за уязвимите групи.
9. Астмата затруднява разпознаването на симптомите. Стягането в гърдите при астматичен пристъп може лесно да бъде объркано със сърдечен проблем. Всяка нова или необичайна болка, която не се повлиява от инхалатор, изисква спешна оценка.
10. Сутрешните часове са по-рискови. Тогава се наблюдават естествени промени в организма – покачване на кортизола и кръвното налягане, което при нестабилни артерии може да доведе до инцидент.
11. Катастрофите и травматичният стрес водят до повишаване на сърдечносъдовите инциденти поради комбинация от страх, липса на сън и прекъсване на лечението.
Сексуалната активност и спортните събития също могат да бъдат натоварващи, но за здравите хора рискът остава нисък. Ключът към превенцията са редовните профилактични прегледи и контролът на основните рискови фактори като кръвно налягане, диабет и холестерол. При болка в гърдите, задух или студена пот, не чакайте – незабавно потърсете спешна помощ на телефон 112.
Източник: zajenata.bg
