Повечето хора подминават магарешкия бодил, без дори да го погледнат. Острите му бодли го правят нежелан гост в градините, а високите стъбла и грубите листа създават впечатление за обикновен плевел.
Но зад тази неприветлива външност се крие растение с красиви лилави цветове, които отдавна привличат вниманието на народните лечители и любителите на диворастящите растения. Оказва се, че цветните главички на един от най-разпространените видове бодили съдържат интересни растителни съединения и имат любопитни традиционни приложения.
Природата често крие изненади на най-неочакваните места. Растения, които сме свикнали да смятаме за безполезни плевели, понякога притежават интересни свойства и са били използвани от хората в продължение на поколения. Такъв е случаят с обикновения магарешки бодил, известен с научното име Cirsium vulgare.
Снимка: Wikipedia
Това е двугодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни, което може да бъде открито по ливади, пасища, край пътища и по необработваеми терени. Най-характерната му особеност са острите бодли, които покриват листата, стъблата и зелената основа на цветовете. Но когато растението разцъфти, грубият му вид се преобразява. На върха му се появяват красиви пурпурни цветни главички, които привличат пчели и други опрашващи насекоми. Именно тази част от растението представлява особен интерес за традиционните му употреби и съвременните изследвания.
Обикновеният магарешки бодил е устойчиво растение, което се приспособява към различни условия. Обикновено през първата година образува розетка от бодливи листа, а през втората развива високо стъбло и цветове.
Снимка: pixabay
Листата му са дълбоко нарязани, с твърди бодли по краищата. Стъблото също е бодливо и често изглежда сякаш е покрито с продължения на листата. През летните месеци се появяват цветни главички в розово-лилави до наситенопурпурни нюанси. След прецъфтяването се образуват семена, снабдени с пухкави власинки, които улесняват разпространението им чрез вятъра. Макар на пръв поглед растението да изглежда неприветливо, то играе своя роля в природата, защото осигурява нектар и прашец за насекомите.
Когато погледнем магарешкия бодил, обикновено забелязваме само лилавото съцветие и бодливата му основа. Всъщност цветната главичка има по-сложна структура. Различните ѝ части изпълняват отделни функции и се отличават по своя строеж.
Снимка: Фейсбук
Лилавите цветчета са нежните, тесни и продълговати елементи, които образуват пухкавата пурпурна горна част на съцветието. Те са най-привлекателни за пчелите и другите опрашители. Именно в цветните структури се съдържат разнообразни растителни вещества, представляващи интерес за учените. Сред тях има флавоноиди – съединения, които се срещат в много плодове, зеленчуци, билки и цветя.
Под лилавите цветчета се намира характерната зелена основа на съцветието. Тя е покрита с множество твърди, остри и заострени прицветници. Тези структури предпазват развиващите се цветове и семена. Именно те правят събирането на магарешкия бодил толкова трудно. Дори леко докосване с гола ръка може да причини болезнено убождане.
Под цветчетата и защитните структури се намира цветното легло. При някои видове бодили месестата му част е била използвана за храна след внимателно отстраняване на бодлите. По своя строеж тя напомня вътрешната част на артишока, който принадлежи към същото ботаническо семейство. При обикновения магарешки бодил обаче тази част е значително по-малка.
Снимка: pixabay
Интересът към Cirsium vulgare не се ограничава само до народната медицина. Растението е изследвано и заради съдържанието на биологично активни вещества. Особено внимание се отделя на фенолните съединения и флавоноидите. Това са растителни вещества, които могат да участват в защитните механизми на самото растение. При лабораторни изследвания някои от тях показват антиоксидантна активност.
Цветовете на магарешкия бодил съдържат различни флавоноиди. Сред проучените съединения са производни на апигенин, лутеолин, кемпферол и кверцетин. Тези вещества са широко разпространени в растителния свят. В лабораторни условия определени растителни екстракти могат да неутрализират свободни радикали или да участват в други химични реакции, свързани с антиоксидантната активност. Това е причината учените да проявяват интерес към подобни растения.
Снимка: pixabay
В традиционната билкова практика някои растения, богати на фенолни вещества, са използвани за външни приложения. Така нареченото стягащо действие е свързано с взаимодействието на определени растителни съединения с белтъците на повърхността на кожата и лигавиците. В народните практики подобни свойства са били ценени при приготвянето на различни растителни извлеци. За цветовете на Cirsium vulgare обаче няма достатъчно клинични доказателства, които да потвърждават конкретен лечебен ефект върху човешката кожа.
Някои бодливи растения са били използвани като диворастяща храна. Особено внимание заслужават месестите части на младите им съцветия. При сродни растения могат да се открият хранителни влакнини и различни въглехидрати. Понякога се споменава и инулинът – вид разтворими хранителни влакнини с пребиотични свойства. Трябва обаче да се прави разлика между отделните видове и растителни части. Не може автоматично да се приема, че цветното легло на Cirsium vulgare съдържа значително количество инулин само защото подобни вещества се срещат в други представители на семейство Сложноцветни.
Снимка: pixabay
В традиционните познания за диворастящите растения магарешкият бодил има различни приложения. Най-често се споменават три начина за обработка на цветовете: запарване във вода, извличане в мазнина и приготвяне на спиртни извлеци. Тези практики представляват част от историята на народната употреба на растенията, но не бива да се възприемат като доказани лечебни методи.
Снимка: pixabay
Източник: zajenata.bg
