Отношенията в рамките на телевизионното предаване коренно се различават от реалния живот и именно затова двойките рядко успяват да съхранят връзките си след края на снимките.
КОЯ Е ТЯ
Симона Пантова е на 25 години и е родом от Стара Загора. Тя завършва математическа гимназия, а след това и журналистика в София, където живее от пет години. В момента Симона е част от екипа на вестник „България Днес“. Нейният силен характер и откровеност я направиха една от най-запомнящите се участнички в „Ергенът“. Нейното участие започна с интерес от страна на Стоян, който веднага бе впечатлен от нея, а финалът за нея дойде, след като отказа роза от Кристиян Генчев поради липса на истинска емоция.
– Симона, какво научи за себе си в „Ергенът“?
– В такава изолирана среда чертите от характера на един човек са по-обострени, както и емоциите, и тогава е редно да разбереш повече неща за себе си. Аз не научих нищо ново. По-скоро се убедих в нещата, които вече знаех за себе си, че са на 100% така.
– Кои са нещата, в които се убеди?
– Това, че никога няма да изрека нещо само защото е общоприетото мнение. Да се съглася и да вляза в стадото, за да изглеждам добре – това не е за мен. Разбрах, че не мога да създавам фалшиви контакти, само за да върви „хорото“. Склонна съм да остана сама, но не и да се обграждам с хора, които са неискрени. Обичам отношенията ми с околните да са ясни, конкретни и да няма никакви недомлъвки или загадки.
– Не те ли притеснява, че влезе в ролята на „злодея“?
– От самото начало знаех, че това ще бъда аз, защото повечето момичета се притесняваха да бъдат себе си пред камера. Всичко негативно, което са имали да кажат, е оставало зад кадър. А когато се налагаше да изразят мнение пред камера, то бе обличано в ефимерни епитети, които не биха наранили никого.
– Доколко беше важно за теб да участваш в подобно предаване?
– Важна беше самата идея, която си бях наумила, че искам да се случи. И тя се реализира. Наистина поисках да изживея това приключение и стана.
– Да разбирам ли, че за теб „Ергенът“ е било приключение, а не житейски път?
– Не мога да твърдя, че такова предаване може да бъде житейски важно за когото и да било. Въпреки че има хора, които преживяват много неща в такъв тип формати и уж след това се променят, аз не вярвам, че можеш да излезеш нов човек от предаване.
– И дори да откриеш любовта в подобно риалити, тя вероятно няма да е истинска след края му.
– Да, точно така.
– Слаб ли е влюбеният човек?
– Да, смятам, че е слаб. Винаги в една връзка този, който е по-влюбеният, е и по-слабата страна.
– С какво искаш да бъдеш запомнена в „Ергенът“?
– Не смятам, че хората от такъв тип предавания трябва да се помнят с нещо суперважно, защото това не е интелектуално шоу. Някои го наричат социален експеримент, но аз не мисля, че е така. В живота няма да попаднеш в среда, в която си с 20 жени и се борите за трима мъже. Любовните отношения там не са като в живота, което се доказва от факта, че от предишните четири сезона няма нито една оцеляла връзка. Голяма любов не съм видяла в това предаване.
– Родена си в Стара Загора, градът на липите. Кой е центърът на твоята вселена?
– Свободата. Но тя идва с много труд. Искам да имам свободата да изляза, да запаля колата и да тръгна за месец някъде. Да пропътувам хиляди километри, без да давам обяснения и без да съм зависима от никого.
– Неуверен, неосъзнат и инфантилен – това ли е най-лошият вариант за мъж?
– Със сигурност има и по-лоши, ако добавим зависимости като хазарт или наркотици.
– Ти какво сънува в Шри Ланка?
– Имаше един сън, който никога няма да забравя. Беше свързан с баща ми. В Шри Ланка нямахме достъп до близките си и се чувахме рядко. Десет дни след като бях говорила с тях, сънувах, че баща ми не е добре. Видях го в инвалидна количка, идваха с майка ми да ме вземат, защото беше преживял нещо. На другия ден се чух с него и се оказа, че е бил на процедури в Павел баня заради сериозен проблем с кръста. Тогава си казах, че когато обичаш някого, има силна енергия помежду ви. Няма значение на колко хиляди километра си – ти усещаш, когато той не е добре. Затова ме е страх от сънищата ми и предпочитам да не ги помня.
– Има ли друго телевизионно предаване, в което искаш да участваш?
– Да, „Трейтърс“. Харесва ми, защото там има изолирана среда, в която човек трябва да покаже качества, за да стигне до финала. Трябва да мислиш бързо, десет крачки напред, да умееш да манипулираш и да се измъкваш от ситуации. Ако успяваш да минаваш между капките, значи притежаваш качества, които могат да бъдат полезни в живота.
– Да манипулираш добро ли е?
– Според мен всеки е манипулатор. Децата са най-добрите в това, така че е заложено в нас от раждането. По-важно е за какво използваш манипулацията.
– Последната книга, която прочете, е…
– В момента я чета – „Десет малки негърчета“ на Агата Кристи.
Източник: hotarena.net
