Нов образователен модел въвежда в България кабинетът „Радев“. Той подрежда системата по правилния начин – от предучилищната подготовка и задължителното езиково обучение на децата, през усвояването и осмислянето на знания, вместо механичното им наизустяване, през СТЕМ кабинетите до качественото висше образование. В управленската програма на кабинета „Радев“ до 2030 г. са заложени промени, които засягат почти всичко – от детската градина и учебните програми до заплатите на учителите, изкуствения интелект, професионалното и висшето образование.
Една от най-амбициозните цели е системата постепенно да се отдалечи от механичното заучаване на информация и да постави акцент върху уменията, критичното мислене, практическото приложение на знанията и дигиталната грамотност. Огромна държавна подкрепа за младите учели, предвижда още програмата. Изкуственият интелект е сред големите акценти в плана. Предвижда се учениците да придобиват ИИ грамотност, а училищата да използват изкуствен интелект и софтуер за проследяване на резултатите. Планирани са още дигитално образователно съдържание, автоматизирани процеси, ИИ решения за образователната система и дигитализация на документацията. Сроковете за голяма част от тези мерки са до края на 2029 г. и началото на 2030 г.
Промяна на държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка и на всички учебни програми с цел ориентиране на обучението към придобиване на ключови компетентности предвижда кабинетът „Радев“. В резултат на това ще се създадат условия за придобиване на основни умения и за практическо прилагане на наученото, а наред с това за възпитание в ценности и добродетели и за здравословен начин на живот. Срокът за изпълнение на мярката е декември 2029 г. Цялостно обновяване на учебното съдържание обещава да направи МОН до същия срок. Нов модел на оценяване предвижда още ведомството на Георги Вълчев, като се адаптира измерването на придобитите ключови компетентности до януари 2030 г.
Една от най-чувствителните промени е свързана с възпитанието. В програмата е записано засилване на възпитателната роля на училището и включване на учебния предмет „Добродетели и религии“ като част от задължителните учебни часове, считано от учебната 2028/2029 година. Друга конкретна мярка е въвеждането на подготвителен езиков клас преди първи клас за деца, които не владеят български език в достатъчна степен, със срок септември 2027 г. Целта е да се намалят образователните неравенства. До януари 2030 г. е заложено всички училища да преминат към едносменен режим на обучение, за което са планирани сериозни инвестиции в инфраструктурата.
В програмата е записана и конкретна финансова цел: възнагражденията на педагогическите специалисти да достигнат 125% от средната работна заплата до януари 2030 г. Правителството планира също да привлече повече млади учители до 35 години, като предвижда квалификация и психологическа подкрепа за превенция на професионалното прегаряне. Предвижда се разширяване на възможностите за обучение и подкрепа на учениците със специални образователни потребности, включително повече ресурсни учители, логопеди и психолози.
Професионалното образование също ще бъде модернизирано чрез ново учебно съдържание със зелени и дигитални умения и по-голямо участие на специалисти от практиката. Акцентът пада върху дуалното обучение и партньорството между училищата и бизнеса. Промените стигат и до висшето образование, където финансирането на университетите ще бъде обвързано с качеството, реализацията на завършилите и научната дейност. Голямата промяна е опитът училището да се премести от модела „научи и повтори“ към модел, в който ученикът може да използва наученото в реалния живот.
Източник: standartnews.com
