Предложеният проектобюджет за 2026 г. не показва признаци на подобрение, а по-скоро затвърждава негативната тенденция, която се наблюдава в държавните финанси още от периода след 2020 г. Това заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев в интервю.
В края на миналата седмица БНБ публикува своите икономически прогнози, които предвиждат по-слаб икономически растеж и по-висока инфлация. Според Радев макроикономическата прогноза сама по себе си не затруднява бюджетната политика, а по-скоро отразява неблагоприятната външна среда и съществуващите вътрешни дисбаланси. Той подчерта, че проблемите в публичните финанси са резултат от последователно натрупване при различни управления през последните години.
„Предложеният бюджет за 2026 година засега не показва обръщане на тази тенденция. Напротив – в сегашния си вид той по-скоро показва нейното задълбочаване“, категоричен е управителят на централната банка. Той допълни, че това е сериозен негативен сигнал за устойчивостта на фискалната политика, особено на фона на вече започналата процедура срещу България за свръхдефицит.
По отношение на първите месеци на България в еврозоната, Радев оцени прехода като спокоен и добре организиран, което е резултат от дългогодишната подготовка на БНБ и банковия сектор. Той отбеляза, че вече се наблюдават положителни ефекти, включително засилен инвеститорски интерес и по-добър достъп до финансиране. Въпреки това, той напомни, че членството не генерира автоматични ползи и успехът зависи от националните политики за подобряване на инвестиционната среда.
Коментирайки икономическото бъдеще на Европа и изоставането от САЩ по отношение на иновациите, Радев посочи, че Европа трябва да действа много по-бързо. Според него основният проблем не е в създаването на иновации, а в тяхното бавно внедряване в икономиката. За преодоляване на дистанцията са необходими повече инвестиции, по-добре функциониращ капиталов пазар и по-бърза адаптация към новите технологии.
В заключение, управителят на БНБ коментира и промяната в подхода на Европейската централна банка към лихвените нива. По думите му, преминаването към решения, базирани на текущи данни, а не на предварително зададени траектории, е естествена реакция на несигурната глобална среда, белязана от геополитически конфликти и енергийни шокове.
Източник: standartnews.com
