Рибеното масло от години е сред най-популярните хранителни добавки. Много хора го приемат почти автоматично – за сърцето, паметта, концентрацията, имунитета или просто защото омега-3 мастните киселини имат репутацията на едни от най-полезните мазнини.
Но нуждаем ли се всички от капсули с рибено масло? Отговорът е по-сложен. Омега-3 мастните киселини действително са важни за организма, но това не означава, че всеки човек трябва да ги приема под формата на добавка. За много хора най-добрият начин да си ги набавят остава храната, особено мазната риба.
Основните омега-3 мастни киселини в рибеното масло са EPA – ейкозапентаенова киселина, и DHA – докозахексаенова киселина. Съществува и трета важна омега-3 мастна киселина – ALA, или алфа-линоленова киселина, която се среща предимно в растителни храни. Организмът може да превръща част от ALA в EPA и DHA, но този процес е ограничен. Затова EPA и DHA се набавят най-ефективно директно чрез морски храни или подходящи добавки. Американската кардиологична асоциация също отбелязва, че преобразуването на ALA до EPA и DHA е в сравнително малки количества. Сред храните, богати на EPA и DHA, са сьомгата, сардините, скумрията и херингата. ALA може да се получи от орехи, ленено семе, чиа и някои растителни масла.
Това е една от най-често посочваните причини за прием на рибено масло. Дълговерижните омега-3 мастни киселини от рибата са част от хранителен модел, свързван с добро сърдечносъдово здраве. Американската кардиологична асоциация препоръчва консумация на риба, особено мазна, около два пъти седмично. Но има важна разлика между яденето на риба и приемането на капсули с рибено масло. При хора с хронична коронарна болест актуалните насоки на AHA/ACC не препоръчват рутинно използване на хранителни добавки с рибено масло или омега-3 с цел намаляване на сърдечносъдовите инциденти, тъй като доказателствата за такава полза не са достатъчни. С други думи, не може да се каже, че ако здрав човек започне ежедневно да приема капсули, автоматично ще намали риска си от инфаркт или инсулт.
Омега-3 могат да имат ясно приложение при определени медицински състояния. При високи нива на триглицеридите например лекар може да назначи медикамент с висока концентрация на омега-3, който е различен от обикновените добавки, продавани свободно. Американската кардиологична асоциация посочва, че рецептурните омега-3 препарати могат ефективно да понижават триглицеридите. Това обаче не е причина човек сам да започва лечение с големи количества рибено масло.
Публикувани са данни, според които продължителният прием на омега-3 при определени групи може да е свързан с по-ниска честота на някои автоимунни заболявания. Но подобни резултати все още не означават, че рибеното масло може да предотврати автоимунно заболяване при всеки човек. Това е област, която продължителност се изучава, и омега-3 не трябва да се разглеждат като лечение или гарантирана профилактика. DHA има важна роля за развитието на мозъка и нервната система на плода. Затова приемът на подходящи видове риба е особено важен по време на бременността и кърменето. FDA и EPA препоръчват на бременните, кърмещите и жените, които могат да забременеят, да консумират 2–3 порции седмично от видовете риба с по-ниско съдържание на живак.
Някои големи хищни видове могат да натрупват повече живак, затова изборът трябва да се прави внимателно. При необходимост от добавка с DHA дозата е добре да бъде обсъдена с акушер-гинеколог или друг медицински специалист. Съществуват наблюдателни изследвания, в които приемът на омега-3 е свързван с по-висока вероятност за зачеване. Това обаче не доказва, че именно капсулите са причината. Възможно е жените, които приемат омега-3, да имат и други характеристики – например различен начин на хранене или начин на живот – които също влияят на фертилитета. Затова засега няма достатъчно основание рибеното масло да бъде препоръчвано като самостоятелен метод за повишаване на плодовитостта.
DHA действително е важен структурен компонент на мозъка, но от това не следва автоматично, че допълнителният прием на рибено масло ще направи здравия човек по-концентриран или ще подобри паметта му. Има проучвания върху когнитивните функции, настроението, депресията и възрастовото влошаване на паметта, но резултатите не са достатъчно еднозначни, за да се препоръчват омега-3 капсули на всички именно с тази цел. Данни за възможен ефект съществуват в отделни специфични групи, но са необходими допълнителни изследвания. За повечето здрави възрастни разумният подход е първо да се обърнат към храната. Американската кардиологична асоциация препоръчва две порции риба седмично, като е добре част от тях да бъдат мазни видове, богати на EPA и DHA. Сьомга, сардини, скумрия и херинга са сред най-добрите източници. Рибата има и друго предимство пред капсулата – заедно с омега-3 човек получава качествени белтъчини и различни витамини и минерали.
Ако изобщо не обичате риба, добавката може да бъде разумна възможност, но не непременно задължителна. За хората, които не консумират животински продукти, съществуват и омега-3 добавки от микроводорасли. Те обикновено осигуряват DHA, а някои продукти съдържат и EPA. Орехите, ленът, чията и конопеното семе също са полезни, но основната омега-3 мастна киселина в тях е ALA, от която организмът произвежда сравнително ограничени количества EPA и DHA. И именно тук трябва да се внимава с популярното правило „1000 mg дневно“. Надписът „1000 mg fish oil“ върху опаковката не означава непременно, че капсулата съдържа 1000 mg EPA и DHA. Реалното количество на активните омега-3 може да бъде много по-малко.
Рибеното масло обикновено се понася добре, но високите дози не са безобидни. Особено внимание привлича възможната връзка между по-високи дози омега-3 и предсърдно мъждене при определени групи пациенти. Съществува и потенциал за влияние върху кръвосъсирването, което е важно при хора, приемащи антикоагуланти или други лекарства, повлияващи риска от кървене. Затова при постоянна лекарствена терапия, сърдечна аритмия, предстояща операция, бременност или необходимост от високи дози добавката е разумно да бъде обсъдена с лекар. Ако все пак решите да използвате рибено масло, не се водете само от голямото число на лицевата страна на опаковката. По-важно е да видите точното количество EPA и DHA в дневната доза. Следете и срока на годност и начина на съхранение, защото полиненаситените мазнини са податливи на окисление.
Ако два пъти седмично консумирате подходяща риба и имате разнообразно хранене, няма убедителна причина автоматично да добавяте рибено масло само защото „всички го пият“. Ако обаче почти никога не ядете риба, следвате вегански режим, имате специфично здравословно състояние или лекар ви е препоръчал по-висок прием на EPA и DHA, добавката може да има място. Най-същественото е да не се смесват три различни неща: омега-3 като хранителни вещества, рибата като част от здравословното хранене и концентрираните омега-3 препарати като добавки или лекарства. Те не са взаимозаменяеми и доказателствата за ползите им не са еднакви.
Източник: zajenata.bg
