На 17 юли Православната църква почита света великомъченица Марина, пострадала за Христовата вяра през III век. В народния календар празникът е познат като Огнена Марина и бележи третия, последен ден от Горещниците. Старите българи не работели по нивите и не палели огън, а към светицата отправяли молитви за здраве и закрила на дома и реколтата.
Света Марина се родила в Антиохия Писидийска. Баща ѝ Едесий бил езически жрец, а майка ѝ починала скоро след раждането. Детето било поверено на кърмачка в близко село. На 12 години Марина за пръв път чула за Иисус Христос от християнин, който проповядвал тайно заради гоненията. Тя приела вярата и започнала открито да изповядва името на Христос. Когато баща ѝ разбрал, се отрекъл от нея и престанал да я смята за своя дъщеря.
Няколко години по-късно красивата девойка била забелязана от областния управител Олимврий. Той поискал да я вземе за съпруга, но поставил условие да принесе жертва на езическите богове и да се откаже от вярата си. Марина категорично отказала. Управителят наредил да бъде подложена на жестоки мъчения, но тя останала непреклонна. След поредните изпитания девойката била осъдена на смърт и навела глава под меча на палача. Преди това се помолила за всички, които ще почитат паметта ѝ.
Празникът на светицата съвпада с последния ден от Горещниците – 15, 16 и 17 юли. В народните представи това са най-жарките дни на годината, когато опасността от пожари, гръмотевици и унищожаване на реколтата е най-голяма. В Северна България трите дни са известни като Чурлига, Пърлига и Огнена Мария, а в южните райони се срещат названията Люта, Чурута и Опална Марина. Третият ден се смятал за най-опасен и затова бил свързан с най-строги забрани. Стопаните не излизали да жънат и не вършели тежка работа на полето. Вярвало се, че който наруши забраната, може да предизвика пожар и снопите му да пламнат сами. Не се палели домашното огнище и пещта, не се печал хляб и не се изнасяла жар от дома.
На места именно на 17 юли старият огън в огнището се угасял. След това се запалвал нов, наричан жив или млад огън, който трябвало да обнови дома и да го пази от болести и нещастия. Живият огън се получавал чрез триене на сухи дървета, без кибрит или въглени от старото огнище. От него хората отнасяли жарава по домовете си и отново запалвали семейните огнища. Света Марина се почита и като покровителка на лековитите води. Култът към нея е особено силен в Странджа, където много параклиси и аязма носят името ѝ. Народното вярване гласи, че къпането в топъл минерален извор през Горещниците носи здраве през цялата година.
Освен работата по нивите и паленето на огън, народната традиция забранява на жените да плетат, да шият и да пипат конци и въжета. В Странджа, Родопите и по долините на Струма и Места света Марина е смятана за господарка на змиите. Хората вярвали, че спазването на празника ги пази от ухапвания. При среща със змия изричали заклинанието: „Света Марина да те умарини!“ На 17 юли не се започвала тежка земеделска работа. Вместо това денят се посвещавал на молитви за здраве, семейно благополучие и защита на дома и реколтата от огън, гръмотевици и други бедствия.
Народните поличби следели и времето. Облаците около залез се приемали като знак за захлаждане, високият полет на чучулигите предвещавал ясно време, а гръмотевиците се свързвали с продължителна и дъждовна есен. На 17 юли имен ден празнуват Марина, Марин, Маринела, Маринка и Маринчо. Името Марина произлиза от латинската дума за море. В България светицата е особено почитана и като закрилница на водите и Южното Черноморие. Десетки храмове, манастири и параклиси в страната носят нейното име, а на много места от аязмата се взема вода за здраве.
Източник: standartnews.com
