България очаква в рамките на следващите няколко седмици да получи близо 1 милиард евро по линия на четвъртото плащане от Плана за възстановяване и устойчивост, съобщи вицепремиерът Атанас Пеканов в ефира на Нова телевизия. Той уточни, че с пристигането на тази сума общият обем на усвоените средства ще нарасне от 50% на 68% от полагащия се ресурс, което все още е под средното ниво за Европа от 75%.
Пеканов подчерта, че основната му цел остава достигането на 100% усвояване на средствата, въпреки че призна наличието на сериозни трудности, произтичащи от изгубеното време и неизпълнените навреме реформи. Европейската комисия вече е дала положителна оценка за четвъртото искане, като страната ни е длъжна да поддържа този ритъм до крайния срок през август.
Вицепремиерът отбеляза, че притокът на тези средства е от изключителна важност за държавния бюджет. В момента се работи активно и по петото плащане, но задачата става все по-сложна, тъй като предстоят ключови реформи и проекти, които трябва да бъдат завършени в кратки срокове. Според него е под въпрос доколко реалистично е пълното усвояване, предвид натрупаното закъснение.
Пеканов разясни, че именно заради административни проблеми страната е била изправена пред опасността да загуби средства от второто и третото плащане още през май. Благодарение на усилията на кабинета „Гюров“ е постигната договореност с Брюксел за отпускане на допълнително време. Вече има потвърждение, че задържаните суми ще бъдат освободени, въпреки че по четвъртото плащане все още остават три цели, по които парите остават блокирани.
Критичната дата за изпълнение на всички проекти по ПВУ е 31 август и тя не подлежи на промяна. Всичко, което не бъде приключено до този срок, няма да бъде отчетено, което поставя изпълнителите под огромен натиск. Общата стойност на безвъзмездните средства по механизма е близо 6,2 млрд. евро, обвързани с антикорупционни мерки и енергийни трансформации.
По отношение на въглищните централи, Пеканов посочи, че те ще останат като необходим резерв за енергийната сигурност поне до 2030-2038 г. Предвижда се те да работят като студен резерв, докато част от заетите в сектора бъдат пренасочени към нови индустриални зони и предприятия чрез Фонда за справедлив преход. Финалният етап на плана се очертава като тест за държавата, като всяко забавяне оттук нататък носи директен финансов риск.
Източник: dnesplus.bg
