Няма нищо по-уютно и приятно от летата и зимните ваканции на село при баба.
Сещате се, онези моменти, в които нямате търпение майка ви да ви приготви багажа, за да ви изпратят там, където всички забрани свършват и започва безгрижието, топлите мекици и домашните питки.
Тичахме боси по поляните, търсехме забравени съкровища на тавана, израждахме котки в сламата, ходехме километри пеша, крадяхме от джанките на съседа, прибирахме се по тъмно кални и гладни, а баба ни чакаше с вкусна пилешка чорба.
Най-високите заплати са на село!
На сутринта дядо все ни будеше с радиоточката и програмата на „Христо Ботев“ и ние знаехме, че пред нас се открива поредният безгрижен ден без дата.
Някога в повечето села имаше фурни за хляб, откъдето късно вечер или рано сутрин се разнасяше невероятен аромат на току що изпечен хляб. Да, никога няма да забравим този хляб. Няма да забравим и доматите от градината и домашното сирене – любимата закуска от детството. Мириса на сушени билки и липа, постлани върху вестници. Попарата от чай, сирене, масло, захар и хляб… Прясно издоеното мляко рано сутрин… А, когато дойдеше зимата и всичко побелееше навън, печката на дърва отразяваше огъня от малката дупчица на тавана, дървата пукаха и всичко изглеждаше като една приказка.
Сигурни сме, че повечето от вас си спомнят с умиление за ваканциите при баба и дядо. Затова решихме да ви върнем назад във времето на железните кревати с пружина, ковьорите, печката на дърва и домашния сапун.
Така пък ставаше жътвата на село едно време
Сватба без хоро не минава
Посвещава се на всички наши баби и дядовци!
Вижте и видеото:
Източник: www.beu.bg
