Пазарът на недвижими имоти в България навлезе в 2026 година с ясно изразена пауза след рекордните нива на активност от предходните години. Това затишие е логично следствие от съчетанието на няколко фактора: приключилото присъединяване на страната към еврозоната на 1 януари 2026 г., изчерпването на натрупаното търсене от периода 2024-2025 г. и засилващата се селективност сред купувачите.
Данните на Агенцията по вписванията за първото тримесечие на 2026 г. отчитат 38 154 вписани покупко-продажби в цялата страна, което е с 15.5% по-малко спрямо същия период на 2025 г., когато сделките бяха 45 144. Важно е обаче да правим разлика между краткосрочно нормализиране и структурна слабост. Интересът към новото строителство остава висок, а купувачите не са изчезнали – те просто стават по-взискателни и по-информирани при вземането на решения.
„Въпреки свиването на общия брой сделки, пазарът не показва симптоми на дълбока криза. По-точно е да кажем, че наблюдаваме преход от количествен към качествен растеж“, коментира Красимир Джамбазов, търговски директор на New Estates, компания, специализирана в продажбите на ново строителство и управлението на проекти.
Процесът от първото запитване до подписването на договор се е удължил с около 15-25% в сравнение с миналата година. Купувачите днес правят повече огледи, сравняват по-задълбочено локациите и проектите, и все по-често привличат консултанти или цялото семейство в процеса. Тази промяна не е признак за колебание, а белег за по-зряло потребителско поведение. Едно от новите явления е нарастващото договаряне на крайните цени, особено при проекти, които не отговарят напълно на актуалното търсене, докато добре позиционираните обекти запазват стойността си.
Инфлационният натиск, подхранван от геополитическата нестабилност и продължаващите конфликти в Украйна и Близкия изток, остава структурен фактор. Поскъпването на суровините, енергоносителите и труда пряко влияе върху строителните разходи и цените на жилищата. В някои квартали на София цените надхвърлят 2 500 евро/кв.м., а при премиум локациите прагът от 3 000 евро/кв.м. вече не е изключение. Нарастващите изисквания за енергийна ефективност, като фотоволтаични системи и зарядни станции за електромобили, се превръщат в базово очакване от страна на купувачите.
Любопитна особеност се наблюдава при ипотечното финансиране. Докато общият брой на сделките спада с 15%, броят на покупките с ипотечен кредит остава почти непроменен – 13 706 сделки. Това показва, че свиването на пазара се дължи основно на отдръпването на купувачите със свободни парични средства, докато тези, разчитащи на банките, остават активни. В София делът на покупките с ипотека достига 65% през първото тримесечие на 2026 г., спрямо 59% година по-рано, потвърждавайки, че банковото финансиране е доминиращият механизъм за достъп до пазара.
Източник: dnesplus.bg
