В медицината новите терапии и технологичните промени постоянно повишават разходите, което прави системата все по-скъпа, сподели икономистът от ЕКИП Аркади Шарков в разговор за БНР. Той предупреди, че върху НЗОК се упражнява нарастващ натиск.
Според него това е особено осезаемо при бюджетен дефицит, когато финансирането на здравната система е под засилен натиск. Той уточни, че в краткосрочен план няма непосредствен риск за достъпа на пациентите до терапии, но предупреди за възможни затруднения в бъдеще.
Шарков обърна внимание и на икономическата ситуация, отбелязвайки, че априлската годишна инфлация от около 7% поставя България сред държавите с по-висока инфлация в Европа. Това също оказва натиск върху средствата за здравния сектор. Експертът посочи, че макар приходите в системата да растат заради по-високите доходи и минималната заплата, това не е достатъчно за устойчиво финансиране. Според него е необходим значителен ръст на бюджета на НЗОК за постигане на временна стабилизация.
„Това естествено не означава, че парите ще стигнат. Минимум 25% е увеличението, което би трябвало да се направи. Тук става въпрос и за фокусиране върху болничната и извънболничната помощ, тъй като там актуализацията не е правена от 2024 година. В оптимистичен сценарий, с оглед на общото увеличение на бюджета и повишените постъпления, трябва да знаем реалния дефицит – между 8 и 10% трябва да бъде увеличението на бюджета на Касата, за да се стабилизират финансите в здравеопазването за тази година (бюджет 2026). След това трябва веднага да започнем преговори за бюджет 2027 и да обсъдим начини за подпомагане на финансирането на сферата“, коментира здравният икономист.
По негово мнение контролът върху разходите съществува като инструмент, но проблемът е в ефективното му приложение и липсата на достатъчно кадри за извършване на реални проверки.
Шарков отбеляза, че застаряването на населението и намаляващата работна сила създават натиск върху осигурителните системи. Той подчерта два основни политически инструмента за увеличаване на приходите – повишаване на осигурителните вноски или вдигане на пенсионната възраст, като и двата варианта носят социална цена.
Като алтернативи за допълнително финансиране той предложи намаляване на броя на неосигурените лица, пренасочване на средства от акцизи към профилактиката и въвеждане на по-голям принос за здравно осигуряване от страна на държавните служители.
Шарков подчерта, че българските домакинства поемат значително по-голям дял от разходите за здравеопазване в сравнение със средното ниво в ЕС, което създава допълнителна финансова тежест за гражданите.
В заключение той постави акцент върху необходимостта от засилена превенция и скрининг като част от по-устойчива здравна политика.
Източник: dnesplus.bg
