В Русия се наблюдава истинска лавина от фалити. Икономическата депресия, повишаването на данъците и рекордно високите основни лихвени проценти, наложени от Централната банка, доведоха до рязък скок в несъстоятелността на руските компании.
От януари до юни 2026 г. руските съдилища обявили в несъстоятелност 3550 юридически лица, което представлява увеличение от 10,8% в сравнение със същия период от 2025 г., съобщава „Комерсант“, базирайки се на данни от Федералната агенция за ресурси (Федресурс), предаде „Сгеа“.
През първата половина на годината са стартирани процедури за мониторинг (първоначалният етап на делата за несъстоятелност) за 2970 компании, което е ръст от 20,9% на годишна база. Статистиката показва, че както фалитите, така и случаите на външен мониторинг са се ускорили значително през второто тримесечие. Най-голям брой фалирали фирми са регистрирани в Москва (859 случая), Московска област (260) и Санкт Петербург (232), последвани от Кубанска и Свердловска области с около 120 юридически лица.
Рязко нараства и броят на заявленията за официално обявяване в несъстоятелност. През първото полугодие заявленията от кредитори са се увеличили с 18,5% на годишна база, докато тези, подадени от самите длъжници, са скочили с 43% спрямо същия период на 2025 г. и с впечатляващите 83% спрямо 2024 г. Кризата е засегнала ИТ сектора, търговията на дребно, инфраструктурни дружества и дори предприятия, произвеждащи продукти за военно-промишления комплекс. Адвокатът и основател на K’AMELAWT, Анастасия Шамшина, отбелязва, че инфлацията, ключовият лихвен процент и растящите разходи по заемите бавно, но сигурно са създали ефект на доминото.
Според данни на Росстат, до края на април просрочените задължения на руския бизнес към банки, контрагенти и бюджета са достигнали 7 трилиона рубли. Тази сума е нараснала с 20% за една година и в момента е 1,5 пъти по-висока от разходите на федералния бюджет за икономическа подкрепа. Бизнесът се оказва притиснат между спадащото потребителско търсене и тежестта на данъците. Миналата година правителството увеличи данъка върху печалбата, а тази година повиши ДДС на 22% и въведе данъчна реформа за малкия бизнес, която лиши стотици хиляди предприемачи от опростената система и ниските ставки. Скъпите кредити пречат на бизнеса да покрие дефицита си, като все повече компании теглят нови заеми само за да изплатят старите.
Според оценка на Центъра за макроикономически анализ и краткосрочно прогнозиране, близък до правителството мозъчен тръст, компаниите средно отделят над 37% от печалбата си преди данъци за лихви по банкови заеми. В големите индустриални сектори ситуацията е още по-тежка: лихвените плащания надвишават печалбите осем пъти в корабостроенето, самолетостроенето и железопътния транспорт; между четири и шест пъти в строителството, търговските услуги и дървопреработвателната индустрия; над три пъти в автомобилната и химическата промишленост, и с 2,3 пъти в търговията на дребно.
Централната банка съобщава, че обемът на лошите дългове в банковите баланси е надхвърлил 11 трилиона рубли, а потенциално проблемните заеми на големи компании се оценяват на 36 трилиона рубли. През юли разузнавателната служба на една европейска държава предупреди, че тази ситуация заплашва Русия с „експлозивна“ банкова криза. Паралелно с това растат и личните фалити. За второто тримесечие на 2026 г. съдът е признал за фалирали 140 000 граждани и индивидуални търговци, което е с 0.9% повече от същия период миналата година, а за цялото първо полугодие ръстът е 6,8%. Икономисти посочват, че съдилищата все по-рядко признават фалити с пълно отписване на дълговете – такива решения са се увеличили почти 3 пъти за първото полугодие, като в повечето случаи се утвърждават планове за реконструкция на дълговете.
Източник: standartnews.com
