Дядо Влайчо е смятан за един от най-великите пророци, живели в нашите земи. Роден като Влайо Жечев на 15 август 1894 г. в с. Коньово, Новозагорско, той произлиза от заможно семейство. Сред първите му значими предсказания са тези за Балканската война през 1912 г., а по-късно той е предвиждал и кой от мобилизираните мъже ще се завърне жив и здрав от фронта.
Неговите отношения с политическия режим след 9 септември се влошават, след като предсказва смъртта на Георги Димитров. Поради това той е изпратен в лагера „Белене“ и прекарва време в различни затвори и лагери. През 60-те и 70-те години на миналия век проф. Георги Лозанов изследва около 200 български ясновидци и поставя Дядо Влайчо на първо място, пред Ванга. Пророкът си отива от този свят през 1981 г. на 84-годишна възраст, същата година, в която българите се прощават и с народния лечител Петър Димков. И двамата са оставили много заръки и рецепти за дълъг живот, които обаче с времето са били изкривени.
Сега хора от родното село на Дядо Влайчо споделят за първи път точната рецепта за неговия целебен мехлем, който е помогнал на много хора при различни заболявания. Тази вълшебна отвара е ефективна при всякакви рани, псориазис, екземи, лишеи, диабетно стъпало, шипове, дископатия и други болежки от всякакво естество. За направата му са необходими 100 грама домашна мас, 4 средни глави кромид лук, 1/3 част домашен сапун (или сапун „Бебе“), 50 грама борова смола и 30 грама пчелен восък.
Процесът на приготвяне започва с поставянето на домашната мас в съд на бавен огън. Лукът трябва да бъде обелен и пасиран с уред или настърган на ситно ренде, след което се добавя към маста при постоянно бъркане с дървена лъжица или бъркалка.
След като лукът се задуши, се прибавят настърганият сапун, боровата смола и счуканият или настърган пчелен восък. Сместа се вари на слаб огън още 20 минути при постоянно бъркане. След това се прецежда незабавно през няколко слоя марля или тензух и се прелива в стъклен буркан, най-добре с винт. Мехлемът се съхранява на тъмно и студено място.
За лечение се използва парче марля, тензух или памучен плат, покриващо болезненото място. С нож се взема малко количество от мехлема, размазва се върху тъканта и се поставя върху кожата. Мястото се покрива с найлон и се фиксира с бинт или лепенка. Изтеглянето на гной или лимфа върху тъканта е знак, че оздравяването е започнало. Препоръчително е лечението да се провежда през нощта, а сутринта раната да се намаже с мас, за да започне да хваща коричка.
Източник: zajenata.bg
