Бюджетната комисия в Народното събрание даде зелена светлина на първо четене на предложените от Министерския съвет промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Законопроектът, който предвижда по-високи данъчни облекчения за деца и нова преференция за детско развитие, бе приет единодушно с 20 гласа „за“, без нито един против или въздържал се.
По време на извънредното заседание зам.-министърът на финансите Людмила Петкова поясни, че мерките целят увеличаване на приходите, борба със сивата икономика и данъчните измами. Пакетът включва транспониране на директиви на Европейския съюз и прилагане на насоки от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, като същевременно се стреми да намали административната тежест за бизнеса.
Сред основните акценти е трайното уреждане на облекченията за деца в закона, вместо те да се определят ежегодно в държавния бюджет. Предвижда се увеличение на сумите: от 6000 на 5000 евро за едно дете, от 12 000 на 10 000 евро за две и от 18 000 на 15 000 евро за три и повече деца. За деца с увреждания облекчението се повишава на 12 000 евро. Отрицателният бюджетен ефект от тези мерки се оценява на 137,5 милиона евро.
Въвежда се и ново данъчно облекчение за детско развитие, което ще покрива доказани разходи за здраве, образование и спорт на непълнолетни. Годишно ще могат да се приспадат до 2000 евро за едно дете, до 4000 евро за две и до 6000 евро за три и повече деца. Петкова подчерта, че мярката подпомага семействата и насърчава прозрачността при документиране на услугите, като очакваният бюджетен ефект е 93 милиона евро.
Комисията одобри и въвеждането на еднократен 33% данък върху „свръхпечалбата“ за банки, застрахователи, големи търговци с храни, телекоми и фирми за бързи кредити. Мярката, която ще важи за 2027 г., цели преразпределение на извънредни печалби, натрупани в период на икономическа несигурност. Очаква се тя да донесе 800 млн. евро в хазната след приспадане на предвидените 30% преотстъпване за инвестиции.
Дебатите бяха остри, като опозицията изрази притеснения относно методологията на данъка и потенциалния му ефект върху инвестиционния климат. Представители на бизнеса също изказаха резерви, наричайки го „данък върху оборота“. Въпреки критиките, бяха приети и допълнителни промени, като повишаване на прага за ваучери за храна до 200 евро и въвеждане на ускорена амортизация за инвестиции в изкуствен интелект и високи технологии.
Източник: dnesplus.bg
