Сериозна заплаха за българския износ на зърно се надига вследствие на военните действия в акваторията на Черно море. Кораби вече започват да отказват посещения в нашите пристанища, докато други забавят маршрутите си и чакаят в южната част на морето. Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов направи тези тревожни разкрития в предаване на БНТ.
Ситуацията е критична, тъй като България разполага с около 5 милиона тона пшеница за експорт. При продължителна блокада на морските пътища, няма реална алтернатива за транспортиране на тези огромни количества продукция.
Обстановката се влоши светкавично само за няколко дни. Допреди съвсем скоро зърненият сектор не отчиташе проблеми с корабите, но след 15 октомври ситуацията се промени коренно. Вече има потвърдени случаи на плавателни съдове, които категорично отказват да пристигат в българските пристанища, а други просто закъсняват, изчаквайки в южната част на Черно море. Това поставя българските производители в изключително рисково положение.
Интересно е, че само преди седмица земеделският министър Пламен Абровски заяви, че няма информация за откази на кораби във Варна и Бургас. Новите предупреждения на Проданов обаче показват колко бързо се е променил сценарият.
Икономическите последици вече се усещат. Застраховките на товарите са скочили пет пъти, а разходите за транспорт от Черноморския басейн са нараснали между пет и шест пъти от началото на войната в Украйна. Тези разходи директно удрят конкурентоспособността на българското зърно, като производителите са принудени да приемат по-лоши условия, за да спасят реколтата си.
Проданов предупреждава, че ако трудностите при корабоплаването продължат, България рискува да загуби своите традиционни международни пазари в полза на други доставчици. Основният проблем е липсата на развита алтернативна инфраструктура. Въпреки че Европейската комисия обсъжда маршрути към гръцките пристанища още от 2021 г., българската железопътна връзка с Гърция е в незадоволително състояние, а капацитетът е недостатъчен за милиони тонове зърно.
Председателят на асоциацията настоя за незабавни действия от страна на държавата: осигуряване на безопасно корабоплаване и дългосрочно изграждане на алтернативни пътища през Гърция.
Ако износът бъде блокиран за по-дълго, последиците за земеделието ще бъдат тежки. България консумира около 1,2-1,3 милиона тона пшеница годишно, но основната част от производството е за износ. Ако зърното остане в страната, складовете ще се препълнят, което ще доведе до спад на цените у нас, докато в света те може да се повишат заради недостиг. Това ще постави фермерите под двоен натиск – по-ниски приходи и по-високи разходи за съхранение, като към това се добавя и нуждата от място за слънчоглед, царевица и ечемик.
Кризата има и глобален мащаб. От 800 милиона тона световно производство на пшеница, около 200 милиона тона участват в международната търговия, като значителна част идва от Черноморския регион. Трайното прекъсване на пътищата за транспорт може да предизвика срив в доставките и скок в цените на храните в целия свят. Затова е спешно България да гарантира сигурността във своите води, за да запази позициите си като ключов доставчик.
Източник: standartnews.com
