Гърция няма намерение да се откаже от своите претенции за връщането на още църковни ценности от България. Това е официално заявено от заместник-министърът на външните работи Александра Пападопулу в отговор на въпрос в парламента, подаден от независимия депутат Николаос Вретос, съобщава БГНЕС.
Според Пападопулу интересът на гръцкото министерство към връщането на свещени предмети остава постоянен и непроменен. Тя подчерта, че ще продължат да работят методично и настойчиво, използвайки всички налични дипломатически и институционални инструменти.
Връщането на ценности, които са били изнесени от българските военни сили по време на Първата и Втората световна война, е един от основните приоритети на гръцката външна политика. Пападопулу посочи, че комуникацията между Атина и София е активна, особено по отношение на реликвите от манастирите „Панагия Ейкосифиниса“ край Драма и „Свети Йоан Предтеча“ край Серес, теми, които са обсъждани дори на най-високо политическо ниво.
Това изявление идва малко след историческото споразумение от 29 септември 2026 г., с което двете държави се съгласиха на взаимно предаване на културни ценности с голямо историческо значение. По този начин България получи останките, присъединявани към цар Самуил, съхранявани в Солун, а в замяна гръцката страна получи 48 инвентарни единици (общо 53 предмета), включващи икони, кръстове и църковна утвар, съхранявани в Националния исторически музей в София.
Въпреки това, размяната предизвика вълнения в Гърция. Депутатът Николаос Вретос поиска правителството да докаже успеха на споразумението и постави под въпрос липсата на прозрачност. Той посочи, че много условия на меморандума остават тайни, и настоя да се изясни дали България е поела задължение за връщане на останалите реликви и какъв е техният правен статус.
Атина оправдава своите искания с позоваване на член 126 от Ньойския мирен договор от 1919 г. Текстът на договора предвижда България да върне на Гърция, Румъния и друга държава архиви и предмети с историческа или художествена стойност, изнесени по време на Първата световна война. Пападопулу определи това задължение като едностранно и безусловно, като добави, че предаването на първите 53 реликви е само началото на процеса.
Спорът за културните ценности продължава, тъй като меморандумът позволява бъдещи преговори за други предмети. Докато в България учени настояват за пълна прозрачност и оповестяване на списъците, гръцката страна изразява увереност в развитието на двустранните отношения, цитирайки Кириакос Мицотакис, че трудните моменти от миналото се превръщат в мостове за бъдещо сътрудничество.
Източник: standartnews.com
