Прогнозите сочат, че броят на хората, развиващи деменция в световен мащаб, може да достигне 24,7 милиона нови случая годишно до 2050 година. Според мащабно международно изследване, проведено от учени от Университета на Нов Южен Уелс в Австралия, жените и населението в държавите с ниски и средни доходи са сред групите с най-висока заболеваемост.
Този анализ подчертава критичната необходимост от засилено внимание към здравето на мозъка, по-ефективна профилактика и по-лесен достъп до качествени грижи за лицата с когнитивни нарушения.
За 2023 година се отчита, че приблизително 11,4 милиона души по света са развили деменция. Изследователският екип предупрежда, че до средата на века годишният брой нови случаи може да се удвои, достигайки 24,7 милиона.
За извеждането на тези данни учените са анализирали информация от 38 418 души, участвали в популационни проучвания в 18 различни държави и територии. Резултатите от това проучване са публикувани в авторитетното научно списание JAMA Neurology.
Очакваното нарастване на заболелите създава сериозни предизвикателства пред здравните системи, социалните услуги и семействата, които ще трябва да осигуряват дългосрочни грижи за болните.
Данните разкриват, че жените са по-уязвими към това заболяване. Изследователите смятат, че тази разлика не се дължи единствено на факта, че жените средно живеят по-дълго от мъжете.
Сред възможните причини се посочват различията в нивото на образование и професионалната реализация, кардиометаболитното здраве, нивата на физическа активност, както и специфични хормонални промени през живота.
Менопаузата също е в центъра на научния интерес, въпреки че връзката между хормоналните промени и риска от деменция все още не е напълно изяснена. Дори данните за ефекта от хормонозаместителната терапия остават противоречиви.
Професор Хенри Бродати от Центъра за здравословно стареене на мозъка към Университета на Нов Южен Уелс обяснява, че образованието и видът на професионалната дейност помагат за изграждането на т.нар. когнитивен резерв. Това е способността на мозъка да се адаптира и справя с промените, носещи се от стареенето.
Постоянното учене, усвояването на нови умения и заниманията, които изискват аналитично мислене и решаване на проблеми, могат значително да подпомогнат поддържането на когнитивните функции през целия живот.
Важно е обаче да се отбележи, че нито образованието, нито конкретна професия дават пълна гаранция срещу деменцията. Рискът зависи от комбинация от множество фактори, включително възраст, генетика, общо здравословно състояние и начин на живот.
Според обобщени научни данни, близо половината от случаите на деменция биха могли да бъдат отложени или дори предотвратени чрез контролиране на 14 известни рискови фактора.
Сред най-важните препоръки за здраве са: редовна физическа активност (около 30 минути дневно), здравословно хранене с повече зеленчуци, плодове, риба и пълнозърнести храни, както и поддържането на активни социални контакти с близки и приятели.
Също така се препоръчва постоянна умствена активност чрез четене и учене, както и строг контрол върху кръвното налягане, диабета, холестерола, затлъстяването и слуховите нарушения, заедно с пълния отказ от тютюнопушене.
Макар тези мерки да не гарантират пълна защита, те значително помагат за опазването на мозъчното здраве. Прогнозите за 2050 г. показват, че ще е необходимо много по-добро планиране на медицинските грижи, ранно разпознаване на симптомите и по-голяма подкрепа за семействата.
Трябва да се помни, че деменцията не е задължителна част от старенето. При забелязани трайни промени в паметта, ориентацията или ежедневното функциониране, е силно препоръчително незабавно да се потърси специализирана медицинска оценка.
Източник: zajenata.bg
