Войната в Украйна няма военно решение, а Европа продължава да няма общ и ясен план как да бъде прекратен конфликтът. Това заяви президентът Илияна Йотова пред българските посланици. Тя предупреди, че Коалицията на желаещите постепенно измества вниманието от дипломацията към нови военни формати, и подчерта, че български военни или мироопазващи сили не могат да бъдат изпратени без решение на Народното събрание.
България последователно отстоява позицията, че не съществува военно решение на тази война. Позицията ни днес е ясна, заяви Илияна Йотова при откриването на Годишната конференция с извънредните и пълномощни посланици и постоянните представители на България. Според президента големият въпрос е дали София може да събере достатъчно широка подкрепа сред европейските си партньори и да ги убеди в своите аргументи. Разделенията по този въпрос се задълбочават както във вътрешен, така и в международен план, добави тя.
Президентът постави пред българските дипломати задачата не само да представят позицията на страната, но и да търсят съюзници за връщане на мирните преговори в центъра на европейската политика. Тя отправи остра критика към Европейския съюз заради липсата на общо решение за края на конфликта, заявявайки, че най-големият дефект на европейската политика в момента е липсата на изградена консенсусна политика и решение, което да предложи на международната сцена.
По думите й Европейският съвет наскоро е дал заявка за подкрепа на дипломатическите усилия и за по-активно европейско участие, като е посочено дори, че съществува работещ дипломатически канал с Русия. Тази позиция обаче не получила широка подкрепа и срещнала хладно мълчание от много европейски лидери, след което бързо бе обрана. Според Йотова това отстъпление не е внесло повече яснота, а ЕС продължава да няма общ отговор при какви условия трябва да приключи войната.
Голяма част от изказването на президента беше посветена на участието на България в т.нар. Коалиция на желаещите. Йотова заяви, че темата има както международно, така и силно вътрешнополитическо значение. Според нея създаването на формата е било резултат от противоречията между европейските държави и от отсъствието на ЕС от тогавашните разговори между Съединените щати и Русия, целейки да компенсира изолирането на Европа от общия преговорен процес.
Йотова критикува начина, по който България е започнала участието си във формата през юли 2025 г. Според нея тогавашното правителство не е представило предварително изработена национална позиция, а останалите институции и обществото не са получили достатъчно информация за обсъжданите ангажименти. Тя припомни, че Коалицията на желаещите е обявена през март 2025 г., а България се е присъединила няколко месеца по-късно с доста незабележимо обяснение от тогавашния министър-председател Росен Желязков.
Президентът предупреди, че Коалицията на желаещите се е променила значително, като първоначалният фокус върху дипломацията е бил заменен от военна помощ, гаранции за сигурност и подготовка на многонационални сили. Йотова заяви, че сме изправени пред риск подобни коалиции да милитаризират външната политика. Тя поиска ясна българска позиция за формулировката стабилно налагане на мир, подчертайки, че сателитните формати имат смисъл само ако представят реален път до масата за преговори.
Йотова предупреди, че Европа обсъжда бъдещи военни структури и гаранции, преди да е постигната най-важната цел – прекратяване на бойните действия. По думите й сигурността на Украйна не може да бъде изградена, ако се прескачат преговорите и директно се чертаят планове за след примирие, което така и не се осъществи в рамките на 2025 г.
В заключение Илияна Йотова беше категорична, че България няма решение за участие във военни или мироопазващи сили на територията на Украйна без санкцията на Народното събрание. Тя подчерта, че военната помощ може да бъде предоставяна единствено съобразно решенията на парламента и в рамките на ЕС и НАТО, като действащата позиция допуска изпращане на оръжия само при наличие на свободни наличности над нуждите на собствената армия.
Източник: standartnews.com
