Когато обсъждаме прекомерната употреба на смартфони, таблети и компютри, обикновено първо се сещаме за разсеяността, трудната концентрация и зависимостта от социалните мрежи. Оказва се обаче, че часовете пред екрана могат да оставят следи и върху самото тяло.
Наклонена напред глава, напрежение във врата, по-малко движение, отслабване на силата на ръцете и промени във фината моторика са само част от явленията, които специалистите обсъждат все по-често.
Появи се дори популярното понятие „телефонно тяло“ – не медицинска диагноза, а образно описание на физическите последствия от начина, по който използваме технологиите всеки ден.
1. „Смартфонова шия“ – главата постоянно е наведена надолу. Един от най-разпознаваемите проблеми е т.нар. „технологичен врат“ или „смартфонова шия“. Когато гледаме телефона, обикновено накланяме главата напред и надолу. Колкото по-голям е ъгълът, толкова повече нараства механичното натоварване върху шийния отдел.
Популярни биомеханични оценки показват, че при силно навеждане ефективното натоварване върху врата може да достигне величина, еквивалентна на десетки килограми. Ако това положение се повтаря часове всеки ден, може да се появят: болка и скованост във врата; напрежение в раменете; главоболие; дискомфорт между лопатките; ограничена подвижност; мускулна умора. Проблемът не е самият телефон, а дългото стоене в една и съща неблагоприятна поза.
2. Може ли телефонът да причинява бръчки по шията? Това е една от по-любопитните хипотези. Дерматологът Джъстин Хекстъл обяснява, че идеята не е лишена от логика. Кожата, която многократно се прегъва на едно и също място, постепенно може да образува по-видими линии. Затова постоянното навеждане на главата теоретично би могло да допринася за хоризонталните бръчки по шията, понякога популярно наричани „tech neck lines“. Важно е обаче да не се преувеличава – към момента няма достатъчно убедителни изследвания, които да доказват, че телефонът сам по себе си причинява тези бръчки. Възрастта, генетиката, слънчевото излагане, еластичността на кожата и навиците също имат голямо значение.
3. Простата промяна, която облекчава врата. Едно от най-лесните решения е телефонът просто да бъде вдигнат по-високо. Вместо главата постоянно да се навежда към екрана, екранът трябва да се доближи до нивото на очите. Същото важи и за компютъра – мониторът не бива да бъде поставен прекалено ниско. Полезни са и честите кратки прекъсвания. Значително по-добре е периодично да се раздвижва, да променя положението на тялото и да разтяга врата и раменете. Ако вече има постоянна болка, изтръпване или ограничено движение, упражненията е добре да бъдат съобразени с лекар или физиотерапевт.
4. Умният часовник също може да създаде проблем. Хората, които носят смарт часовник денонощно, могат да развият раздразнение на кожата под каишката. Причината е проста – пространството под часовника често е топло, влажно и слабо проветрено. Това създава условия за раздразнение и разрастване на микроорганизми. „Тъмната и влажна среда като зоната под часовника е идеална за развитието на дрожди, което може да доведе до раздразнение или дори екзема“, обяснява Хекстъл. Затова е добре часовникът периодично да се сваля, а както кожата, така и самата каишка да бъдат поддържани чисти и сухи.
5. Късогледството се увеличава, но телефонът не е единственият виновник. Миопията се среща все по-често, но научната картина е по-сложна. Резултатите от проучвания не показват толкова проста зависимост от типа „повече телефон = задължително повече късогледство“. Откроява се обаче един много важен фактор – времето, което децата прекарват навън. Проф. Доналд Мути посочва, че ярката светлина навън стимулира отделянето на допамин от ретината, което може да участва в регулирането на растежа на окото. Следователно проблемът с устройствата може да е и косвен – ако детето прекарва пет часа с таблет, това са пет часа, през които вероятно не е навън.
6. Ръцете ни също се променят. Една от по-малко обсъжданите последици от все по-заседналия начин на живот е силата на захвата. Наблюдения от различни страни показват спад на силата на захвата при определени групи от по-млади хора. Проф. Йоханес Белер коментира, че това може да се окаже ранен предупредителен сигнал за бъдещото здраве на тези поколения. Причината едва ли може да бъде сведена само до смартфоните. По-скоро значение има цялостното намаляване на физическата активност – повече време на бюро и пред екран и по-малко дейности, които натоварват ръцете и мускулите. 
Технологиите влияят и на фината моторика – способността да извършваме малки, контролирани движения с ръцете и пръстите. Децата могат да станат изключително добри в докосването на малки икони и плъзгането по екран, но това не означава автоматично развитие на целия диапазон от двигателни умения. Специалистите препоръчват баланс между дигитални и реални практически занимания като готвене, рисуване, писане с химикал, моделиране или свирене на музикален инструмент. Те изискват движения, които един плосък сензорен екран просто не може да възпроизведе.
В крайна сметка, не е необходимо да изхвърляме смартфона. По-реалистичният подход е да променим начина, по който използваме технологиите: дръжте телефона по-близо до нивото на очите, ставайте редовно от стола и прекарвайте повече време навън. Най-важното е, че вредата не идва от самата технология, а от часовете неподвижност, липсата на разнообразни движения и неподходящата стойка.
Източник: zajenata.bg
