Как би изглеждала съвременната българска икономика, ако бъде погледната през очите на двама от най-значимите мислители в историята – Карл Маркс и Адам Смит? Според икономиста Любослав Костов, ако двамата се събудят в днешно време и прекрачат прага на една модерна българска фирма, тяхната реакция би била идентична – истински ужас.
Маркс вероятно би останал първоначално изненадан. Днешните работници вече не изглеждат бедни в класическия смисъл на думата. Те носят модерни дрехи, използват смартфони от последно поколение, карат лизингови автомобили и пазаруват в лъскави търговски центрове. Но зад този фасаден комфорт той би открил нещо съвсем различно – нова форма на зависимост, при която работникът вече не е роб на фабриканта, а на дълга.
Според анализа на Костов съвременният човек е окован не с физически вериги, а с кредити – ипотеки за десетилетия напред, кредитни карти, лизинги и бързи заеми. Потреблението създава илюзия за свобода, но всъщност прикрива една постоянна и задушаваща финансова зависимост.
От друга страна, Адам Смит – бащата на концепцията за свободния пазар и невидимата ръка – също би останал дълбоко разочарован. Вместо да види конкуренция и предприемачески дух, той би се сблъскал с икономика, която е доминирана от картели, олигополи и тежки административни бариери. Пазарът вече не е свободно поле за развитие, а система, в която големите играчи задушават малките, отбелязва Любослав Костов в социалните мрежи.
Костов акцентира върху факта, че днешната икономическа среда все по-малко възнаграждава реалния труд и съзиданието, а все повече поощрява притежанието и спекулата. Вместо капиталът да се инвестира в производство, наука или иновации, той често се върти сам около себе си. В тази връзка той припомня идеята на Джеймс Тобин за данък върху финансовите спекулации, целящ да ограничи бързите печалби, които нямат реална икономическа стойност.
Според Костов българската версия на този феномен е ясно видима на имотния пазар. Той дава пример с инвеститори, които изкупуват десетки апартаменти още на зелено, само за да ги препродадат малко след завършването им на драстично по-високи цени. Докато спекулантът успява да генерира милиони за броени месеци, лекарят, учителят или инженерът често са поставени в ситуация, в която не могат да си позволят дори собствен дом, допълва експертът.
Критиката му засяга и банковия сектор. Когато банките трупат огромни печалби основно чрез такси и административни услуги, без реално да стимулират производството и инвестициите, това е сигурен симптом за дълбок проблем в икономиката. Костов предлага конкретни мерки, вдъхновени от философията на данъка Тобин, но адаптирани към българската действителност.
Сред предложенията му са въвеждане на данък при бърза препродажба на имоти, облагане на свръхпечалбите от банкови такси и използване на тези средства за обществени услуги, като например безплатни базови банкови сметки за заплати, пенсии и стипендии. Според него пазарът спешно се нуждае от правила, които да ограничат спекулата и да върнат фокуса върху реалната икономика – труда, производството и човешкия капитал. Финалното му послание е категорично: капитализмът не може да съществува само като механизъм за печалба, той има нужда от сърце и разум.
Източник: plovdiv24.bg
