Социалната политика в периода от 2020 г. до средата на 2026 г. доведе до създаването на система, която е „структурно небалансирана, фискално натоварваща и негъвкава“. Според данни на Сметната палата, тя губи своята финансова самостоятелност и постепенно се трансформира в мащабна държавна социална програма. Това са основните изводи от одита „Социални плащания от бюджета на Министерството на труда и социалната политика и бюджета на държавното обществено осигуряване в Националния осигурителен институт“ за времето от 1 януари 2020 г. до 30 юни 2026 г., съобщава Vesti.bg.
Този доклад е един от трите, представени от Сметната палата пред Народното събрание в срок до 30 октомври 2026 г. Останалите два се фокусират върху публичните финанси в Министерството на финансите и работата на Агенция „Пътна инфраструктура“. Всички одити бяха възложени от парламента с решение от 2 юли 2026 г. За шест години и половина са изплатени 14,4 млрд. лева под формата на социални помощи. Одиторите са проследили плащанията по осем ключови закона, включително тези за закрила на детето, хората с увреждания, личната помощ и социалното подпомагане.
През този период са изплатени 14 383 млн. лв. по над 5,2 милиона случая, като средномесечно са подпомагани над 765 000 лица. Лъвският дял от средствата – над 8,6 млрд. лв. – е насочен към хората с увреждания и личната помощ. Сметната палата отбелязва, че дисбалансът в държавните разходи не е временен, а е нормативно заложен чрез обвързването на помощите с динамични показатели, което води до ръст на разходите, трайно изпреварващ растежа на БВП.
Един от най-значимите фактори за това е замяната на гарантирания минимален доход с линията на бедност като основа за социалните помощи от юни 2023 г. Това доведе до еднократен скок на базата с 572% – от 75 лв. на 504 лв., достигайки 764 лв. през 2026 г. Същевременно възнагражденията на личните асистенти, фиксирани като дял от минималната заплата, доведоха до ръст на разходите по Закона за личната помощ от 202,2 млн. лв. през 2020 г. до 1 258,7 млн. лв. през 2025 г. Това създава постоянен дефицит, който се покрива с извънредни трансфери от държавния бюджет.
Относно Държавното обществено осигуряване (ДОО), одиторите посочват, че макар приходите от осигурителни вноски да са нараснали, покритието на разходите с тези вноски е спаднало от 59,9% на 54,9%. Това прави ДОО силно зависимо от централния бюджет с недостиг от над 12 млрд. лв. за 2025 г. Най-тежко е положението във фонд „Пенсии“, където разходите са над два пъти по-високи от приходите, а недостигът се е увеличил до 11,85 млрд. лв. през 2025 г.
Докладът подчертава, че през 2025 г. близо 45% от пенсионерите получават минимална или социална пенсия, което според експертите обезсмисля приноса на осигурителната система. Въпреки че социалните мерки помагат на уязвимите, те лишават правителството от гъвкавост. Сметната палата поименно посочва министрите и управителите на НОИ, които носят отговорност за взетите управленски решения през този период.
Източник: standartnews.com
