Водният орех, познат още под имената дяволски орех, рогатка и джулюн, представлява плод на едногодишно водно растение. Той се отличава с твърда костилка, бели семена и четири специфични извити израстъка, чиято големина варира между 2 и 2,5 сантиметра.
Това растение притежава впечатляващ биохимичен състав. Всички негови части са богати на флавоноиди, тритерпеноиди, дъбилни и фенолни съединения, минерални соли, витамини и азотни вещества. Хранителният профил на ядките включва 52% нишесте, 15% белтъчини, 7,5% мазнини, както и 3% захари и въглехидрати. В 100 грама от продукта се съдържат 39,3 мг фосфор, 12,1 мг магнезий, по 0,5 мг хлор и калций, 0,35 мг желязо и 0,2 мг манган.
Заради своите ценни свойства плодовете на растението намират приложение както в кулинарията, така и във фармацията при създаването на лекарства срещу атеросклероза. В традиционната медицина на Китай, Япония и Тибет пресният джулюн се прилага при дислепсия, бъбречни заболявания, а също и като диуретик и укрепващо средство след тежки боледувания. В Индия и Китай растението се използва като спазмолитично, седативно, стягащо и тонизиращо средство, както и за овладяване на обилното изпотяване.
Прясно изцеденият сок от листата и цветовете притежава антисептични свойства. Той помага при очни раздразнения и се прилага при лечение на гонорея, както и при ухапвания от насекоми или змии.
Джулюнът успешно повишава устойчивостта на организма към стрес и негативни външни влияния, демонстрирайки силен противовирусен ефект. Народната медицина използва дяволския орех при херпес, диария, зъбобол, гнойни ангини, за прочистване на съдовете и детоксикация на организма, както и за стимулиране на потентността.
Поради положителното си влияние върху акне, гнойни процеси и кожни раздразнения, екстракти от растението се включват и в състава на различни козметични продукти. Като единствено противопоказание специалистите посочват възможна индивидуална непоносимост, която обаче се среща изключително рядко.
Източник: plovdiv24.bg
