Парите се изливат като река, технологичните компании строят огромни центрове за данни, а инвеститорите се надпреварват да открият следващия голям победител. Изкуственият интелект обещава да преобрази света, но сред хората, които финансират тази революция, започва да се прокрадва един неудобен въпрос: Какво ще стане, ако похарчат трилиони, преди да разберат как ще си ги върнат?
Тъкмо това притеснение прозвуча на срещата на световните финансови лидери в Хонконг, проведена от 2 до 4 ноември 2026 година. На едно място се събраха около 280 представители на глобалния финансов елит, сред които близо 120 председатели и главни изпълнителни директори на големи компании. Сред участниците бяха ръководителите на „Голдман Сакс“, „Морган Стенли“, „Блекстоун“, TPG и други институции, които управляват или насочват колосални капитали.
Те са свикнали да оценяват рискове, да прогнозират пазари и да решават къде ще отидат милиардите. Този път обаче най-показателното признание беше, че дори най-влиятелните финансисти не знаят накъде точно се движи технологията. Джим Коултър, един от основателите на инвестиционната компания TPG, обобщи несигурността с три думи: „Не знам“. Според него зад възторга около изкуствения интелект стои един от най-големите бизнес въпроси, пред които някога са били изправяни инвеститорите.
Проблемът е, че технологията се променя толкова бързо, че обичайните методи за оценка на компаниите трудно могат да предвидят кои ще успеят и кои ще се провалят. Коултър припомни интернет бума от края на 90-те години. Тогава инвеститорите правилно разбраха, че интернет ще преобрази икономиката. Но това не им попречи да изгубят огромни суми, влагайки пари в компании, които не оправдаха очакванията. Сред примерите, които той посочи, са AOL, Yahoo и Cisco – големи имена от първата интернет епоха, чиято борсова съдба показа колко опасно може да бъде да се купуват акции на всяка цена в очакване на технологично чудо.
Дейвид Соломон, главен изпълнителен директор на американската инвестиционна банка „Голдман Сакс“, също предупреди, че инвеститорите трябва да се подготвят за грешки. Според него през следващите няколко години търсенето на изчислителна мощ ще продължи да надвишава предлагането. Това е добра новина за компаниите, които произвеждат чипове, изграждат центрове за данни и осигуряват необходимата инфраструктура, но какво ще се случи след това, остава неизвестно. Соломон подчерта, че в условията на толкова бърза технологична промяна неизбежно ще има неправилни инвестиционни решения и някои компании ще се окажат надценени.
Според прогноза, представена от Еманюел Роман, главен изпълнителен директор на инвестиционната компания PIMCO, вложенията в инфраструктура за изкуствен интелект могат да достигнат 10 трилиона долара през следващите пет години. Роман предупреди, че в определен момент финансирането може да стане прекомерно, а икономически сътресения биха могли да поставят началото на болезнена корекция. Междувременно, само през 2026 година общите разходи на големите компании за развитието на AI се очаква да надхвърлят 730 милиарда долара, като парите отиват за мощни процесори, електричество, охлаждане и специализирани сгради.
Даниел Пинто, заместник-председател на „Джей Пи Морган“, вярва в положителното развитие на изкуствения интелект, но смята, че приходите и печалбите на компаниите може да растат по-бавно, отколкото пазарът вече предполага. Пинто не изключва корекция в сектора, мнение, споделено и от Пън Джао, главен изпълнителен директор на „Ситадел Секюритис“, според когото инвеститорите трудно могат да изчислят бъдещите приходи на технологиите. Историята показва, че правилната прогноза за бъдещето на една технология не гарантира печалба от всяка инвестиция в нея, което именно тревожи финансовите лидери днес.
Източник: standartnews.com
