Вчера стана ясно, че Слави Трифонов слага край на телевизията си. По повод закриването на телевизия 7/8 популярният репортер Борислав Борисов, който бе част от екипа на медията, сподели своите мисли: Тази седмица бях в телевизия 7/8. Снимахме, смяхме се, бъзикахме се и накрая, както винаги, си говорихме кога ще се видим следващата седмица. Тръгнах си, без дори да подозирам, че може би за последен път затварям тази врата. А вчера разбрах, че телевизия 7/8 приключва.
И ми стана мъчно. Защото понякога човек дори не осъзнава, че преживява нещо за последен път. Последният снимачен ден. Последният смях с екипа. Последното „айде, до другата седмица“. Казваш го съвсем спокойно, защото си сигурен, че ще има следваща седмица. А изведнъж разбираш, че може и да няма. За някои хора 7/8 е просто телевизия, която спира. За мен това са седем години от живота ми. Седем години спомени, приятелства, мечти, разочарования, успехи и хора, които постепенно се превърнаха в мое семейство.
Малко хора знаят как започна моята история там. През 2019 година, когато Слави напусна bTV и създаде собствената си телевизия, аз бях едно момче с много желание да се докаже, на което доста хора преди това не бяха дали шанс. И тогава двама души промениха професионалния ми път. Първият беше Иво Сиромахов. Запознахме се на курс по творческо писане. Иво беше мой ментор. Пишехме разкази. Той забеляза мой разказ, публикува го в книга и години по-късно, когато вече се занимавах с видеа, ме покани в телевизията. Просто така. Защото беше видял нещо в мен.
А вторият беше Слави Трифонов. Човекът, който ме одобри и ми даде първия истински шанс в телевизия. Шанс, който други не ми бяха дали. И каквото и да се случва оттук нататък, това е нещо, което никога няма да забравя! Започнах със собствена рубрика във вечерното шоу. Всяка седмица работех рамо до рамо с Иво, Слави и хора, които дотогава бях гледал на екрана. Помня ентусиазма през 2019 година. Помня как всички вярвахме, че правим нещо голямо. Имаше невероятна енергия, амбиция и желание да се създаде телевизия, каквато България не беше виждала.
След това продължих във „Вечерта на Северозапада“, а през последните години станах част от „Шоуто на сценаристите“. И точно там намерих нещо много по-ценно от телевизионния ефир. Намерих приятели. Хора, с които всяка седмица се смеехме до сълзи, спорехме, измисляхме глупости, снимахме и се чувствахме като едно семейство. Хора, с които понякога прекарвах повече време, отколкото с близките си. И сега си давам сметка, че тази седмица може би сме се смели за последен път в онова студио. Че онова съвсем обикновено „до другата седмица“ може би всъщност е било сбогом.
И точно когато ми е кофти, отварям Facebook и виждам нещо, което ме натъжава още повече. Хора, които злорадстват. Които се подиграват. Които празнуват, че 7/8 спира. Абе, хора, какво точно празнувате?! Че една телевизия затваря? Че толкова много хора може да останат без работа? Че един екип, който е бил заедно повече от 25 години, може би се разделя? Че едни семейства от утре ще се чудят какво следва? Защо бе?! Защо сме станали такива?! Това май е една от най-грозните ни национални черти. Когато някой успява, го мразим, защото има повече от нас. Когато се провали, се радваме, защото най-после е паднал. Ако създаде нещо — ще намерим за какво да го оплюем. Ако го загуби — ще го довършим с подигравки.
Аз винаги съм казвал, че човекът Слави, шоуменът Слави и политикът Слави са различни страни на една личност. Може да не харесвате политиката му. Може да не сте съгласни с решенията му. Може изобщо да не харесвате телевизията. Това е ваше право! Но защо политическата омраза трябва да изтрие всичко останало, което един човек е направил през живота си? Защото аз познавам и другия Слави. Човекът, който десетилетия наред е осигурявал работа на огромен екип. Човекът, около когото едни и същи хора са останали по 20–25 години. Замислете се колко рядко се случва това! Колко работодатели могат да кажат, че хората им са останали с тях почти целия си професионален живот?
Не знам дали Слави има друг план. Не знам дали това е окончателният край, или някой ден ще има ново начало. Искрено се надявам да има! Но ако това е краят, аз няма да запомня 7/8 с новината, че спира. Ще я запомня с първия път, когато прекрачих прага ѝ. С притеснението преди първата ми рубрика. С Иво, който повярва в мен. Със Слави, който ми даде шанс. Със сценаристите, с които толкова пъти съм се смял, че ме е болял коремът. С всички онези обикновени дни, за които тогава не подозирах, че един ден ще ми липсват толкова много.
Източник: standartnews.com
