Анталия се превърна в епицентър на световната климатична дипломация, но зад официалните обещания за спасяването на планетата се разгръща ожесточена геополитическа битка за милиарди и нови енергийни трасета. Турция за първи път е домакин на Конференцията на ООН по изменението на климата – COP31, провеждаща се от 9 до 20 ноември в средиземноморския курорт. Форумът събра делегати от 196 държави, а в лидерската среща на 11 и 12 ноември взеха участие над 100 държавни и правителствени ръководители, включително 37 президенти и 35 министър-председатели.
Въпреки че премиерът Румен Радев отмени планираното си участие в лидерската среща поради обявения в страната национален траур за жертвите от тежката катастрофа на автомагистрала „Тракия“, България се оказа в сърцето на едно от най-значимите енергийни събития на форума. На 10 ноември енергийните министри на България, Турция, Азербайджан и Грузия подписаха в Анталия стратегическо споразумение за партньорство в областта на чистата енергия и трансграничния пренос на електричество. Проектът предвижда изграждането на мащабен зелен енергиен коридор – подземен и подводен кабел, по който екологична електроенергия от Каспийския регион ще преминава през Грузия и Турция, за да навлиза в Европа именно през България. Турският енергиен министър Алпарслан Байрактар нарече инициативата „ТАНАП за електричество“, подчертавайки ролята на страната ни като ключов енергиен хъб за Балканите и ЕС.
Най-острото послание на срещата дойде от генералния секретар на ООН Антонио Гутериш. Той призова за ново глобално споразумение за климатична справедливост и настоя държавите да обложат с извънреден данък свръхпечалбите на петролните компании. „Замърсителите трябва да плащат“, отсече Гутериш, посочвайки пропастта между печалбите на петролните гиганти и средствата за най-уязвимите държави. По негови данни деветте най-големи петролни компании в света са реализирали 95 млрд. долара печалба само за три месеца, докато международният фонд за климатични бедствия е получил едва 600 млн. долара – сума, която корпорациите генерират за по-малко от 14 часа.
Форумът не остана изолиран от световните конфликти. Бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва разкритикува световните сили, че климатичната криза остава на заден план заради войните, докато турският президент Реджеп Тайип Ердоган обвърза промените в климата с войната в Газа. В центъра на вниманието попадна и първата дама на Турция Емине Ердоган, която като глобален посланик на инициативата на ООН „Нулеви отпадъци“ проведе ключови срещи със съпруги на световни лидери. Успоредно с това, в кулоарите бяха обсъждани транспортни коридори, включително синхронизирането на „Средния коридор“ с китайската инициатива „Един пояс, един път“.
Световната здравна организация също бие тревога, отбелязвайки, че между 3,3 и 3,6 милиарда души живеят в региони с висока уязвимост към климатичните промени. Екстремната жега увеличава натоварването върху здравните системи, а хранителният сектор, който е отговорен за около една трета от емисиите на парникови газове, сам страда от суши и наводнения. В Боливия например, заради сушата бе обявено извънредно положение, след като над 75 хиляди глави добитък загинаха, а хиляди семейства пострадаха.
Една от важните теми на COP31 е спасяването на световното културно наследство, което е пряко застрашено от климатичните промени. В Анталия експерти обсъждат защитата на археологическите обекти, като са предвидени теренни мисии в древния град Термесос. Същевременно, зад кулисите на форума, Турция подписа десет споразумения за 5,1 млрд. долара със Световната банка и други финансови институции за проекти, вариращи от изграждане на устойчиви на земетресения болници до подкрепа за малкия бизнес. Големият въпрос до края на конференцията остава дали лидерите ще постигнат консенсус за финансиране на най-бедните държави, или форумът ще остане запомнен само с рекордни енергийни сделки.
Източник: standartnews.com
