„Когато телефонът звънна, не подозирах, че животът ни ще се преобърне за секунди.“ Така започва разказът на жена, чийто привидно напълно здрав съпруг получава инсулт едва на 46-годишна възраст. Историята им е болезнено напомняне, че това животозастрашаващо състояние може да засегне дори хора без очевидни рискови фактори.
Ник бил баща на три момчета, спортувал редовно, карал сърф, участвал в маратони, не пушел и употребявал алкохол рядко. Зад привидно перфектното здраве обаче се криели години на непрекъснат стрес. В продължение на близо десетилетие работел почти без почивка, ставал в четири сутринта, приключвал късно вечер и спял едва по четири-пет часа. „Още преди инсулта се страхувах, че един ден организмът му ще се предаде“, разказва съпругата му, която работи в сферата на здравеопазването.
По време на любителски хокеен мач Ник внезапно се почувствал зле. Когато съпругата му пристигнала, го заварила седнал на земята, объркан и неспособен да говори. „Попитах го как се чувства, но не успя да каже нито дума. В този момент веднага помислих за инсулт.“ Тъй като линейката се забавила, тя сама го откарала до болницата. Лекарите първоначално не повярвали, че става дума за инсулт, заради младата възраст и отличната физическа форма на пациента. Едва след допълнителни изследвания диагнозата била потвърдена, но междувременно първоначалният кръвен съсирек се разпаднал, което довело до серия от по-малки инсулти и допълнително увреждане.
След завръщането си у дома Ник не можел да говори, да чете или да пише. Но най-тежката промяна не била физическа. Спокойният и уравновесен човек, когото семейството познавало, започнал да избухва лесно, да крещи и да губи контрол над емоциите си. „Ходехме на пръсти около него. Никога не беше агресивен преди инсулта, а след това се случваше да хвърля предмети или да счупи нещо от яд“, споделя съпругата му. По нейни думи никой не ги е подготвил, че инсултът може толкова силно да промени характера на човек, което е било особено тежко за трите им деца.
След инсулта Ник започнал дълга рехабилитация. Ден след ден се учел отново да говори, слушал аудиокниги, упражнявал четенето и постепенно възвръщал изгубените си умения. След седем месеца успял да се върне на работа, а около година и половина по-късно вече общувал почти нормално. Въпреки това съпругата му признава, че и шест години по-късно все още забелязва промени в начина, по който той намира точните думи, но е благодарна, че е жив.
Специалистите напомнят, че макар рискът да нараства с възрастта, инсулт може да настъпи и при сравнително млади и физически активни хора. Продължителният стрес, недоспиването, високото кръвно налягане, диабетът и нарушенията в сърдечния ритъм са сериозни фактори. При внезапна слабост, затруднен говор или увисване на лицето трябва незабавно да се потърси спешна медицинска помощ, тъй като при инсулта всяка минута е решаваща.
Източник: zajenata.bg
