Преминаването през входа на древния Ефес в провинция Измир пренася посетителите с 2000 години назад във времето, където модернистичният бетон отстъпва място на антични мраморни улици, величествени колони и архитектурни останки.
Този древен гръко-римски град се простира върху близо 1600 акра и се смята за най-ценната археологическа забележителност на Турция, като през 2025 г. е бил посетен от около 2,5 милиона туристи.
Основан през X век пр. Хр., Ефес процъфтява като един от най-важните търговски центрове между Изтока и Запада, през който преминават коприна, подправки и благородни метали. Богатството му привлича исторически личности като Александър Велики, Марк Антоний и Клеопатра, а според екскурзовода Фатма Гюналтай през летния сезон в града са пристигали около 70 000 кораба.
Една от главните артерии, улица „Куретес“, и днес пази оригиналните си мраморни плочи. По стените ѝ личат отвори за маслени лампи, използвани за осветление преди две хилядолетия, което днес позволява организирането на нощни посещения. На същата улица се издига и храмът на император Адриан от 138 г., чиито осемметрови коринтски арки носят изображението на Медуза Горгона за защита от зли сили.
Най-известната постройка в Ефес е Библиотеката на Целз, от която днес е запазена 17-метровата фасада с оптични илюзии. През II век в нея са се съхранявали над 12 000 папирусни свитъка, изгорели при пожар през 262 г. Сградата е функционирала и като мавзолей за римския сенатор Гай Юлий Целз Полемеан, чиито останки са положени под нея.
Точно срещу библиотеката се намират останките от древен публичен дом. Върху мраморната настилка наблизо археолозите откриват гравюра с отпечатък от стъпало, женски силует и кесия с пари, считана за една от най-старите реклами в света. В самата сграда са разположени приемна, басейн и стаи за клиенти.
Римските инженери изграждат обществени тоалетни с 36 места върху сложна канализационна система, където почистването се извършвало с ксилоспонгиум – гъба на пръчка, изплаквана в оцет. Тоалетните са били част от баните „Схоластика“, побиращи до 1000 души, използвани и за социални дискусии.
Посетителите могат да разгледат и Терасовидните къщи – седем римски имения с течаща топла и студена вода през глинени тръби, частни бани, мозайки, стенописи и древни графити.
В обществената сграда Пританейон жриците поддържали вечен огън, тъй като се е вярвало, че угасването му ще доведе до края на Ефес и гибелта на Римската империя. Тук са открити и две статуи на богинята Артемида.
Извън основния парк са останките от Храма на Артемида, построен през VII век пр. Хр. и считан за едно от Седемте чудеса на древния свят. През 356 г. пр. Хр. той е подпален от Херострат, а днес от него е запазена една колона. На стъпалата му през 41 г. сл. Хр. по заповед на Марк Антоний и Клеопатра е екзекутирана Арсиноя IV.
Ефес се развива и като център на ранното християнство, където апостол Павел проповядва три години, а според традицията край града е последният дом на Дева Мария.
Големият театър с 25 000 места е бил арена за представления, събрания и гладиаторски битки. Сградата е спомената и в Библията във връзка с бунт срещу апостол Павел, организиран от местни занаятчии.
Наносите от вековете са отдалечили морето на шест километра от града, което води до неговия упадък. В момента турските власти обмислят проект за изграждане на нов канал и яхтено пристанище, който да върне морската вода до древния град и да позволи достъп по море.
Източник: plovdiv24.bg
