Ваучерите за храна се оказват най-скъпият метод за разплащане за търговците, надминавайки значително използването на пари в брой или банкови карти. Основната причина се крие във факта, че при тяхната обработка магазините са принудени да покриват три различни вида такси. Тази позиция изрази изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов.
Според него, когато клиентът разполага с избор как да плати, именно ваучерът за храна генерира най-големи разходи за търговския обект. Вълканов подчерта пред медиите, че в настоящия момент ваучерите са най-скъпият инструмент за покупка на хранителни стоки. Темата бе повдигната в контекста на дискусиите за данъчни промени и идеята за въвеждане на налог върху така наречените свръхпечалби на големите търговски вериги.
Вълканов призова държавата да насочи вниманието си към печалбите на самите оператори на ваучери. Той отбеляза, че повишаването на стойността на ваучерите разширява бизнеса на тези компании, докато таксите, които те налагат на търговците, остават сериозна тежест за сектора. Представителят на Сдружението за модерна търговия предупреди, че това може да се отрази негативно на крайните цени, тъй като търговците са принудени да поемат допълнителните разходи.
Относно идеята за данък върху свръхпечалбата, Вълканов разкритикува подхода, при който се сравняват абсолютни стойности, без да се отчита реалният контекст на развитие. Той посочи, че компаниите често увеличават печалбите си чрез откриване на нови магазини, логистични бази и създаване на работни места. По думите му нормата на печалба в търговията всъщност спада, а 9 от всеки 10 евро в модерната търговия се реинвестират обратно в българската икономика.
Вълканов определи предложението за данък като извънредно и подчерта, че приходите от него биха били незначителни за държавния бюджет. Той призова мярката да бъде оттеглена, като същевременно изрази недоволство от растящите административни изисквания. Според него натрупването на нови регулаторни разходи, като тези за отчитане на стоки с висок фискален риск, не може да бъде поемано безкрайно от бизнеса и в един момент неминуемо ще се прехвърли върху крайните потребители.
Източник: standartnews.com
