Историята на всеки вековен град е изпълнена с повратни моменти – кръстопътища, на които решенията на няколко души определят облика му за поколения напред. Такъв е случайят с Пловдив от края на XIX и началото на XX век, когато площадът пред Централна гара, носещ тогава името „Княз Фердинанд“, е можел да се превърне в парадния вход към нов, български Версай.
Тогава младият български владетел княз Фердинанд I е имал мащабен и изключително амбициозен план. Неговият голям копнеж е бил да придобие източния склон на Бунарджика, заедно с цялата площ под него. В тези земи монархът е виждал идеалното място за изграждането на един изящен летен дворец. Визията му е била царствена и прецизна – архитектурно творение, вдъхновено от френския кралски комплекс Версай.
Проектът на владетеля е предвиждал пищен, терасовидно разположен парк, който да се спуска живописно директно към железопътната гара. Пространството е трябвало да бъде украсено с бистри езера, изкуствени водопади, геометрично оформени цветни лехи и мрежа от романтични пътеки, застлани с фин чакъл или маришки пясък. В гористата местност в подножието на хълма е било предвидено да живеят птици като пауни и фазани. Целта е била ясна: когато в Пловдив пристигат високопоставени чуждестранни гости и делегации, още при слизането си от царския влак те да бъдат зашеметявани от величието и европейската красота на българските земи. Князът е искал да демонстрира още от първата секунда докъде се простират красотите на неговото царство.
Плановете на короната обаче се сблъскват с неочаквано препятствие – твърдия характер на тогавашната пловдивска управа. Пловдивските общинари се проявяват като истински смелчаци и отказват на княза правото да откупи терена.
Техният довод е бил дълбоко социален и изцяло насочен към нуждите на обикновените граждани. Управниците подчертават, че през почивните дни и по време на непоносимите летни горещи, целият Пловдив се изнася именно там – под благодатната и хладна сянка на гората, която е останала защитена от палещите лъчи на слънцето. За тогавашната община общественият отдих, спокойствието на хората и народното благо се оказват по-ценни от субективната монархическа воля.
За да се визуализира тази история, общественикът Пламен Кочев създаде интересна визуализация в групата в социалните мрежи „Пловдивъ оживява в цвят“.
Източник: plovdiv24.bg
