В България дебатът за възрастта за пенсиониране периодично изплува на повърхността, като тема, която никога не губи своята актуалност. Макар в момента да не се подготвя непосредствена реформа, въпросът остава като предизвикателство, което тепърва ще ни изправи пред сложни решения. Промените, стартирали през 2015 г., все още продължават и се очаква да приключат окончателно едва през 2038 г., когато ще настъпи моментът за нов мащабен разговор по темата.
Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет, подчерта този факт в подкаста на Надя Обретенова по БНТ. Институцията, която тя оглавява, е автор на ключов анализ за бъдещето на пенсионната система, върху който би следвало да се гради всяка бъдеща реформа. Към днешна дата възрастта за пенсиониране при трета категория труд е 62 години и 6 месеца за жените и 64 години и 9 месеца за мъжете, като целта е до 2037 г. тя да бъде изравнена на 65 години за всички.
Зад този предвидим процес обаче се крият сериозни противоречия. Първият парадокс е свързан с европейската реалност: докато България повишава възрастта, тя остава държавата с най-ниска продължителност на живота и най-висока смъртност в ЕС. Възниква логичният въпрос дали е справедливо възрастта за пенсиониране да расте, без това да е съпътствано от съответно увеличение на живота на гражданите.
Вторият парадокс е от политическо естество. Преди смяната на управлението се подготвяше пътна карта за стабилизиране на системата, която е силно зависима от държавния бюджет. Въпреки че идеите са били готови още по времето на министър Борислав Гуцанов, към момента липсва яснота каква ще бъде позицията на финансовото министерство и какви конкретни стъпки ще предприеме новият министър.
Русинова е категорична, че сериозните реформи изискват време, актюерски анализи и прозрачен диалог със синдикатите и работодателите, подобно на канадския модел, където промените се планират с десетилетия напред. Тя отбелязва, че след 55-годишна възраст хората все още притежават потенциал за развитие и промяна в кариерата, което е критичен период за планиране на финансовата сигурност и старините.
България е изправена пред нови демографски и икономически реалности. Възрастта за пенсиониране е само част от проблема, а истинското предизвикателство е дали обществото ще намери воля за дългосрочни реформи с хоризонт от 20 години, вместо да разчита на хаотични решения в последния момент.
Източник: standartnews.com
