Във втората част на нашия анализ отново ще се фокусираме върху твърдението на архимандрит Никанор, че държавата трябва да осигури възможност на хората с нетрадиционна сексуална ориентация да получат законова рамка за своето съжителство и за уреждането на имуществените си отношения.
В своя профил в социалните мрежи той пояснява, че такава законова рамка ще позволи на еднополовите двойки да уреждат имуществените си отношения, което според него би елиминирало необходимостта от осигуряване на правото на граждански брак. Така той твърди, че не става въпрос за подкрепа на еднополовите бракове, а единствено за правна уредба за съжителство и наследствени права.
Проблемът е, че българското законодателство не предвижда режим на съпружеска имуществена общност при съжителство без брак, дори между мъж и жена. Лицата, живеещи на семейни начала без официален брак, не стават автоматично законни наследници, а имуществените им отношения не се уреждат по правилата за развод. Следователно, каузата, за която Никанор се застъпва, може да бъде реализирана единствено ако Конституцията на България позволи на еднополовите двойки да сключват граждански съюзи. Това означава, че духовникът реално защитава узаконяването на гей-браковете в България.
Архимандрит Никанор заявява, че няма грях в това хора от един и същ пол да живеят заедно и в имуществена общност. Това обаче е в пълен разрез със Свещеното Писание, Преданието и каноничното учение на Светата Христова Църква, които не допускат благославяне на еднополови съюзи или всякаква форма на сексуално съжителство извън брака. Православната църква определя брака като съюз между един мъж и една жена, установен от Бога още при сътворението.
По този начин Никанор тласка вярващите да живеят в непрестанен грях и ги съблазнява да не разпознават хомосексуалните отношения като тежък смъртен грях, за който апостол Павел предупреждава, че такива няма да наследят царството Божие.
В интервю за Дойче Веле, архимандритът изразява пълно одобрение за санкциите срещу патриарх Кирил, наричайки го олигарх в расо, който е предал Христос чрез подкрепата си за войната в Украйна. Той определя Украинската православна църква като структура под командването на Руската православна църква, докато нарича схизматичната Православна църква на Украйна независима от Русия.
Важно е да се отбележи, че Константинополската патриаршия отдавна полага усилия да прокара нова богословска линия, съвпадаща с глобалистката политика на Американската демократическа партия и либералната идеология на Европейския съюз. Това прогресивно богословие насажда враждебност към Русия и нейния патриарх с цел традиционното православно учение да бъде етикетирано като анахронично, което да улесни налагането на реформиран модел на християнството, повлиян от хуманизма.
Разсекретени документи на ЦРУ показват, че от края на Втората световна война САЩ участват активно в делата на Фенер и определят кой да бъде поставен на патриаршеския престол в Истанбул. Така Константинополската патриаршия е превърната в инструмент, чрез който тайните служби и олигархичните кръгове се намесват в Църквата. Това обяснява действията на патриарх Вартоломей, които водят до разкол в Естония и Украйна.
През 2018 г., с подкрепата на Джо Байдън и украинското правителство, беше създадена нова автокефална църква на Украйна. Светият синод на Константинополската патриаршия антиканонично отмени решението си от 1686 г. и възстанови чинове на разколнически формирования. На 5 януари 2019 г. бе издаден томос за автокефалия на Православната църква на Украйна с Епифаний Думенко като предстоятел, въпреки че на територията вече съществува канонична църква, което прави новата структура канонично нищожна.
Тази нова църква е конгломерат от групи без канонична йерархия, ръководни от лица като Филарет, отлъчен от Църквата, и Макарий, който никога не е имал епископски сан. Тя е призната само от няколко църкви под политически натиск от САЩ, което е потвърдено и от бившия държавен секретар Майкъл Помпео.
Опасността тук е подмяната на ортодоксията. Ако истината се смеси със заблудата, става невъзможно да се разграничи доброто от злото. В либералните протестантски деноминации Библията е претълкувана така, че хомосексуализмът не се счита за грях, което води до назначаването на гейове и лесбийки в свещен сан. Когато грехът стане норма, покаянието става невъзможно.
За разлика от това, документите на Руската православна църква от 2008 г. не правят отстъпления от православното учение и критикуват секуларната концепция за правата на човека през светоотеческата антропология. В социалната доктрина на Фенер обаче са залегнали две опасни ереси: ЛГБТ-идеологията и икуменизма.
Документът За живота на света, одобрен от Константинополската патриаршия през 2020 г., е плод на работата на богослови като Дейвид Харт, който е запазил либералните си възгледи и твърди, че всички хора наследяват спасението независимо от вярата им. Този текст заменя проповядването на Божието слово със социален активизъм и се присполбява към външен политически дневен ред.
За либералните богослови спасението на отделните души не е приоритет; те се фокусират върху подобряване на земния живот чрез социални реформи. Грехът е разглеждан като свойство на обществото, а не на индивида, което превръща Евангелието в програма за социална промяна. Този подход поразително прилича на предизборните програми на американските демократи.
Патриарх Вартоломей поддържа близки отношения с ултралиберални политици като Хилъри Клинтън и Барак Обама, които насърчават джендър-идеологията и хомосексуалните бракове. Някои богослови на Фенер твърдят, че апостол Павел осъжда само активността, а не наклонностите, което е пълна заблуда. В някои структури под юрисдикцията на Фенер дори се провеждат молитви, водени от лесбийки, и се благославя осиновяването на деца от гей двойки.
Научните проучвания обаче опровергават мита, че хомосексуалността е вродена. Мащабни анализи показват, че тя не е предопределена генетично, което обезсмисля аргументите на защитниците на содомията.
Освен това, патриарх Вартоломей проповядва концепцията за Общ свещен мироглед, при която всички религии се разглеждат като различни пътища към една и съща абсолютна реалност. Това е основа за създаването на единна световна религия, която по същество е религията на Антихриста, описана от св. Юстин Попович. Тази лъжа изисква от вярващите да признаят, че истината съществува и в другите религии, което е отричане на Светата Троица и Православната вяра.
В заключение, архимандрит Никанор, съблазнявайки вярващите да живеят в грях, не просто отразява евроатлантическите тенденции, а участва в идеологически сблъсък. Неговите думи служат за подкопаване на автентичното учение на Църквата с цел замяната му с либералната концепция на Константинополския патриарх Вартоломей.
Източник: standartnews.com
