На 30 юни 2026 г. се навършиха 55 години от трагичната смърт на Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков. Двамата загиват при автомобилна катастрофа край прохода Витиня през 1971 г., но повече от половин век по-късно интересът към живота на легендарния футболист не стихва.
Една от хората, които пазят лични спомени за Гунди още от детските му години, е неговата първа братовчедка по майчина линия Мария Ташкова-Божанска, работила като клиничен психолог. Пред „Ретро“ тя разказва за момчето зад футболната легенда, първите му парцалени топки, огромната любов на почитателите, отношенията му с бъдещата му съпруга Лита, трагичния 30 юни и разговорите си с Ванга.
Семействата им били изключително близки. „Моят баща беше брат на майката на Гунди. Те двамата са родени във Войнеговци, Софийско. Там дадоха парцел на баща ми да си построи къща. Тя изгоря. И Гунди изгоря… Големи трагедии“, разказва Мария. Тя помни Георги Аспарухов като жизнено и палаво момче, което често гостувало в дома им в столичния квартал „Орландовци“. „Той идваше като дете у нас в „Орландовци“, играеше, прегръщаше ме, радваше ми се толкова много. Беше много палав, много жизнен. Моята майка му шиеше парцалени топки. Първите, които е ритал и в „Орландовци“, и на „Редута“, където е роден и израснал, бяха парцалени“, спомня си тя.
Според братовчедка му славата не успяла да промени характера на Гунди. Тя го описва като изключително скромен човек, който дори на терена избягвал грубостта. „Винаги беше много ритан, много контузен по краката. Той не отвръщаше“, казва Мария. Заради множеството травми в определен момент Аспарухов започнал да мисли и за края на футболната си кариера. След операция в Австрия според нея той казвал: „Аз вече ще спирам с футбола, нямам вече сили да ритам.“
Днес футболистите получават скъпи подаръци и рекламни договори, но по времето на Гунди любовта на запалянковците изглеждала съвсем различно. Мария си спомня, че след гостувания извън София багажникът на автомобила му понякога бил пълен с подаръци от обикновени хора. „Като се връщаше от провинцията, багажникът на колата му беше пълен с какво ли не – кокошки, агнета… Идваше при татко, отваряше капака и викаше: „Вуйчо, какво да ги правя?“ Почитателите му ги подаряваха. Те това можеха да му дадат преди толкова години. Навсякъде го обичаха“, разказва тя.
Братовчедката на Гунди си спомня и една от фразите, които семейството свързва с неговата огромна преданост към България и „Левски“. По думите ѝ, когато към Аспарухов имало интерес от Италия, той отговорил: „Имам един отбор – „Левски“, и една държава – България! Аз не се продавам!“ Мария го определя като истински патриот. В спомените на Мария присъства и бъдещата съпруга на Гунди – Величка Маркова-Лита. „Георги често водеше Литка в „Орландовци“. Още като ученици ходеха с нея. Те рано се ожениха“, разказва тя. За някои подробности от отношенията им обаче категорично отказва да говори: „Не ми се говорят някои неща. Като си отида, ще си ги занеса в гроба. Говоря за интимните неща между тях – какво как се е развило и какво е станало“.
Гунди не е бил просто футболна звезда. В онези години той е бил и един от най-популярните мъже в България. Мария разказва любопитен случай от морето, когато със семейството си била на почивка, а Аспарухов се намирал в „Спорт Палас“. По думите ѝ един ден той дошъл при тях на плажа с необичайна молба: „Вуйчо, дайте да се скрия при вас, защото тези варненки са полудели по мен, искат аз да съм първият!“ Братовчедка му си спомня случката с усмивка: „Голям красавец беше, но скромен, скромен! Приличаше много на дядо ни. Хубав, свестен, обичан! Няма да има друг такъв като него в България“.
Мария е категорична в собственото си убеждение относно трагедията: „Не е вярно, че е убит от Държавна сигурност. Това беше нещастен случай.“ Мария разказва и за срещите си с Ванга: „При баба Ванга три пъти съм ходила и тя казваше: „Гледам го как гори, как гори!““ Тя свързва думите на пророчицата с трагичния начин, по който приключва животът му. По думите на Мария Георги Аспарухов обичал автомобилите и високите скорости. Баща ѝ често го предупреждавал: „Гоги, ти, вуйчо, много караш алфа ромеото като бесен.“ Според разказа ѝ футболистът отговарял шеговито: „Вуйчо, ама аз се готвя за рали, ще ставам рали състезател.“
От всички картини, останали в съзнанието ѝ, една никога не избледнява – погребението на Гунди. „Гробищата бяха почернели. Такова нещо никой не беше виждал. Една жена кърмеше детето си там, защото искаше да го изпрати. Старец с патерица, който едва ходеше, каза: „Цяла нощ съм пътувал, пуснете ме!“. Още ми е пред очите.“ Хиляди хора се стичат да изпратят двамата футболисти, а масовата скръб остава един от най-силните символи на мястото, което Гунди заема в сърцата на българите.
Половин век по-късно животът на Аспарухов отново привлече огромно внимание благодарение на игралния филм „Гунди – легенда за любовта“. За Мария обаче гледането му се оказало трудно. „Аз не исках да гледам филма, но моя близка приятелка купи билети, взе ме с такси и ме заведе“, признава тя. Според нея продукцията естествено има художествен характер и не трябва да бъде възприемана като документален разказ. За изпълнението на ролята на Гунди обаче тя има добри думи: „Този артист добре го изигра Гоги.“
В края на разказа си Мария говори и за собствения си живот. „Аз съм възрастна жена. Няма кой да ми помага. Дъщеря ми е в чужбина, далече е. Носят ми храна от социалния патронаж. Мъжът ми скоро почина. Работеше към авиацията“, споделя тя. Животът ѝ днес е тих, но спомените от детството продължават да я връщат към едно момче, което ритало парцалени топки в „Орландовци“, а години по-късно се превърнало в национален любимец.
Източник: zajenata.bg
