Празникът Малка Богородица събра син и майка му, които не се бяха виждали 28 години, научи 365novini.
Чудото се случило пред иконостаса по време на литургията в храма „Успение Богородично“ в Сливен, където Иван Петров и съпругата му Валя, която е от Благоевград, отишли да почетат празника и да запалят свещ за свое здраве и за здравето на дъщеричката им.
„Аз бях пред иконостаса, а Ваньо – зад мен, когато изведнъж при мен дойде леля му и ми каза, че в момента една жена зад гърба ми целува Ваньо. Обърнах се и видях една красива жена, облечена в розово – беше прегърнала съпруга ми и му казваше: ,,Ваньо, аз съм твоята майка”. Не повярвах на очите и ушите си.
Животът ги бе разделил преди 28 г., но Света Богородичка отново ги събра! Чу моите молитви! Имам най-красивата и добра свекърва“, емоционално разказа за „Струма“ Валя, която вчера още не се бе отърсила от преживяването.
Веднага след като първите емоции минали, Валя набрала по Skype дъщеря си и 23-годишната девойка, която в момента е в чужбина, видяла за първи път баба си. Срещата на двете, макар и чрез екрана на телефона, довела до още радостни възгласи и сълзи.
Вярата в Бог и Богородица правят чудеса, убедена е Валя.
Историята на сем. Петрови е готов сюжет за филм. Иван и Валя са инвалиди – той е с увредени ръце, а тя е неподвижна от кръста надолу след катастрофа с мотоциклет, която претърпяла в навечерието на абитуриентския й бал. Запознават се в санаториум за инвалиди, сключват брак и от него се ражда дъщеричката им.
Двамата живеят в жк „Еленово“ и преди години по инициатива на в. „Струма“ благоевградски бизнесмени за броени дни направиха основен ремонт на жилището им, поставиха рампи за инвалидната количка на Валя навсякъде и обзаведоха напълно апартамента.
Самият Иван е от Сливен. Имал брат, но преди 27 г. го убил пиян началник в казармата, където младежът влязъл да изкара военната си служба. След смъртта на момчето родителите се развеждат и майката оставя Ваньо на грижите на баща му. Двамата обаче никога не се сближават и не са се виждали от 16 години. Майката пък нито веднъж не потърсила сина си. Докато живее в Благоевград, Ваньо поддържа връзки само с леля си, но през 1992 г. тя заминава да работи в Малта и там се омъжва, така че и този контакт бил главно по телефона.
Преди половин година бащата на Иван Петров починал и наскоро двамата инвалиди разбрали, че той оставил на сина си апартамент в Сливен и къща в едно от сливенските села. Преди 2 месеца Валя и Иван заминали там да видят имотите си и на село се засекли с неговата леля, която се върнала в България да изкара лятото. Жената също била с тях в църквата в Сливен и според Валя най-вероятно тя е показала Ваньо на майка му, макар още да не си е признала, че е послужила като катализатор майката да прегърне детето си за пръв път от 28 г. насам.
„В началото не можах да я позная, но после някак усетих, че това е майка ми, разказа Иван. След църквата говорихме много, разказахме си един на друг как е минал животът ни през тези близо 30 години. Не го направих, а и никога не бих я попитал как и защо не ме е потърсила 28 години. Сигурен съм, че е имала причини, и когато е готова, сама ще ми разкаже.
Засега ми стига, че вече сме заедно и занапред ще поддържаме връзка като истинско семейство. По нейна покана още в неделя с Валя й гостувахме в един от апартаментите й в Сливен. Няма по-щастлив човек от мен“, заключи Иван.
Въпреки че се открили едва в неделя, тези дни им предстои отново да се разделят, защото Валя тръгва на училище – през лятото тя кандидатства и бе приета за студент първокурсник в Югозападния университет.
