За делото на Христо Г. Данов и неговото неистово желание българският народ да бъде образован, разговаряме с Радка Ангелова, уредник в Къща-музей „Христо Г. Данов“ в Пловдив.
„Целий български народ трябва да бъде народ образован, просвещен, добронравен. Само така ще имаме светло бъдеще! Само така ще бъдем достойни и способни да можем да си направим сами всяко нещо, а не да работим, както сега, само за просвещените европейци“. Това са думи на Хр. Г. Данов, откъс от списание „Летоструй“ от 1869 година.
Регионалният исторически музей в Пловдив организира пътуваща изложба „Христо Данов, книжарят, когато наричаха министър“. Радка Ангелова разказва, че експозицията включва 20 табла, които разкриват личността на Данов като учител, книжар, книгоиздател и обществен деец. Той е бил кмет на Пловдив, дарител и изключителна фигура за Възраждането. Изложбата представя негови мисли от списание „Летоструй“ и е пътувала до много градове в страната.
Данов вярва, че най-добрият начин за всеобщо просвещение е четенето на качествени книги. Той отбелязва, че в средата на 19 век образованието е било оскъдно, а учебниците – недостатъчни. Самият той, въпреки скромното си образование, решава да се посвети на книгоиздаването. През 1855 г. издава „Старопланинче“, което съдържа съвети за здраве и възпитание. Данов споделя, че е бил „луд по народа“ и никога не е смятал, че е направил достатъчно за неговото благополучие.
За да достигнат книгите до всички краища на страната, Данов създава широка мрежа от книжарници, започвайки от Пловдив през 1857 г. и разширявайки се към Русе, Велес, Одрин и Солун. Той си сътрудничи с видни личности като Йоаким Груев. Издателската му дейност включва не само книги, но и географски карти, помагала и дори каталози с научни инструменти, което е било изключително прогресивно за времето си.
Данов държи учебниците да бъдат кратки, разбираеми и богато илюстрирани, за да грабват вниманието на децата. Той вярва, че успехът на преподаването зависи от личната активност на ученика. Що се отнася до печатната дейност, той използва висококачествени печатници във Виена, а по-късно прехвърля машините си в Пловдив, където започва издаването на вестник „Марица“. Като кмет на Пловдив в периода 1896-1899 г., той се отказва от заплатата си, дарявайки средствата за благотворителност.
„На това време само просвещените народи имат добро бъдеще. А народ, непросвещен, лесно изпада в сиромашия и твърде скоро достига до просешка тояга. Става роб и слуга на образованите и просвещени народи“, казва Данов. Неговите потомци и днес продължават делото му в различни сфери на науката и обществения живот, а музеят продължава да популяризира неговите идеи за бъдещето.
Източник: plovdiv24.bg
