Имаше време, когато световната сцена приличаше на изискан бал с маски, на който се изпълняваха сложни виенски валсове. Макар Доналд Тръмп все още да строи най-скъпата бална зала, светът, който той донесе със себе си, напомня повече на корпоративна заседателна зала. Тук сделките следват една след друга, а суверенитетът не се измерва с идеологическа коректност, а в барели, чипове и редки метали. В новия световен ред Тръмп не просто присъства – той раздава картите и диктува правилата. Както често казват технологичните милиардери, когато го съпровождат по време на знаковите му визити по света, той е човекът, който взема решенията.
Едва ли някой е предполагал, че международната архитектура, градена от края на Втората световна война, ще бъде демонтирана от Тръмп с такава скорост. Тектоничната промяна е безспорен факт. Вече сме свидетели на края на безусловните военни гаранции, многостранната дипломация рухна заедно с вярата в международните институции, а митата се превърнаха в основен инструмент за икономически протекционизъм. Либералният международен ред остана в историята, отстъпвайки място на чистия реализъм, в който регионалните хищници доминират в своите зони на влияние, а САЩ продължават да бъдат глобален лидер в условията на засилена конкуренция с Китай.
Разтърсването на световния ред беше мечта на Тръмп още през първия му мандат, но тогава той се сблъска с политическа изолация от собствената си администрация и все още силния либерален ред. Във втория си мандат обаче той проведе безпрецедентна чистка, обграждайки Белия дом с идеологически лоялни кадри, готови да изпълняват заповедите му с бизнес ефективност. Междувременно, обединена Европа отдавна не е същата – традиционните лидери са отслабени, а икономическата криза и инфлацията изтощиха гласоподавателите. Днес светът е по-циничен, фрагментиран и готов да приеме транзакционната логика на Тръмп, която пренаписва правилата без особена съпротива.
Новата дипломация замени идеологиите с прагматизъм. Вместо доктрини и конференции, пред очите ни се сключват стотици директни сделки. Преговорите се водят „на четири очи“, което прави излишни както тежката държавна машина, така и традиционните дипломати. Мултилатерализмът, гордостта на либералите, остана в миналото, за да даде път на двустранните споразумения, които пренареждат цели региони. Личните отношения, директните разговори и взаимният интерес са трите стълба, върху които американските емисари предоговарят международните отношения – от Аржентина до Япония.
Докато Китай, Русия и Близкият изток получават директни оферти вместо скучни лекции, ролята на ООН залязва. Европа се оказа най-неподготвена за този нов свят на силата, измествайки се бавно от центъра към периферията. За сметка на това, държави като Азербайджан, Казахстан, Катар, Египет и Сингапур се оказаха далеч по-адаптивни, печелейки си място в новата геополитическа реалност. Саудитска Арабия и Турция затвърдиха позициите си като регионални сили с глобално значение, договаряйки стратегически коридори директно с Вашингтон.
Илюзията, че планетата може да се управлява чрез правила и глобални договори, се срина, защото проектът на глобалистите се сблъска с реалността на държави, които желаят да градят собствена архитектура. Светът е фрагментиран, а историята се връща към законите, в които оцеляват не най-правилните, а най-бързите. Когато правилата отслабнат, на сцената излизат хищниците – държави, които действат със скорост, решителност и стратегическа безпощадност. В този нов ред България трябва спешно да реши: ще бъде ли наблюдател или активен играч.
Източник: standartnews.com
