Свикнали сме да се доверяваме предимно на това, което виждаме и чуваме. Въпреки това, в много случаи един от най-прецизните индикатори за здравословното състояние на човек може да бъде неговият мирис. Връзката между обонянието и здравето е далеч по-задълбочена, отколкото изглежда на пръв поглед.
Телесната миризма може да функционира като своеобразен биомаркер – знак, който отразява процесите в организма. Според данни от Medical News Today, различни инфекции, възпалителни процеси и заболявания са способни да променят химическия състав на телесния мирис, дори без самият човек да подозира за това.
Макар че хората не притежават толкова остро обоняние като животните, нашият мозък все още е способен да улавя и интерпретира подобни сигнали. Ето защо понякога изпитваме инстинктивно желание да се отдалечим от някого в градския транспорт или в тълпата, без да сме в състояние да обясним причината за това чувство.
Мирисът като защитен механизъм. Миризмата, която се свързва с болест, не е случайност. Според учените тя вероятно е част от древен еволюционен механизъм за самозащита. Този механизъм помага на организма да разпознава потенциални опасности, да избягва хора или животни, които могат да бъдат заразени, и по този начин да ограничи риска от инфекция.
В животинския свят тази особеност е още по-ясно изразена. Например гризачите са способни да разграничават болните индивиди по тяхната миризма и често променят поведението си, като поддържат дистанция или избягват директен контакт.
.jpg)
Снимка: Shutterstock
Именно благодарение на тази способност, изследователите от дълги години проучват възможността животни да бъдат използвани за ранна диагностика. Кучетата, например, биват обучавани да разпознават специфични видове рак чрез обонянието си. Скорошно проучване разкрива още по-любопитен факт – мирисът на болест може да повлияе и на напълно здрави индивиди в близост.
В експеримент с мишки, учените разделили животните на групи. На едната група била приложена субстанция, предизвикваща възпаление, но без да е заразна. Другата група останала здрава. След това двете групи били събрани. Специално обучени „детекторни“ мишки имали задачата да различат миризмите. Резултатът изненадал изследователите – здравите мишки, които се намирали близо до „болните“, започнали да миришат по сходен начин.
Още по-интересно е, че ефектът се запазвал дори без директен физически контакт. Между животните имало преграда, която не позволявала докосване, но пропускала миризмите. Това се оказало напълно достатъчно, за да се промени мирисът на здравите мишки.
Учените наричат този процес „обонятелна комуникация“. Идеята е, че когато организмът усети мирис, асоцииран с болест, той може да активира защитни механизми и да се подготви за евентуална заплаха. Казано с други думи, обонянието не е просто усещане, а може да бъде част от сложна биологична комуникация между телата.
Това откритие може да промени начина, по който изучаваме разпространението на инфекции, ранното диагностициране на заболявания и дори социалното поведение. Ако миризмата е способна да влияе върху физиологията на другите, това означава, че телата ни „общуват“ по много по-сложен начин, отколкото сме предполагали досега.
Мирисът е тих език, чрез който тялото изпраща сигнали. Той е фин, почти неуловим, но може да бъде изненадващо точен. Дори да не го осъзнаваме, нашето тяло постоянно анализира средата – кой е до нас, има ли потенциална заплаха и необходимо ли е да спазим дистанция. Затова следващия път, когато усетите неоснователно желание да се отдръпнете от някого в тълпата, възможно е това да не е случайност, а задействане на вашия вътрешен защитен механизъм.
Редактор: Петя Иванова
Източник: zajenata.bg
