Данните за 2025 г. разкриват ясен контраст в начина на живот на младите хора в Европейския съюз. Статистиката показва, че 73,1% от лицата на възраст между 16 и 29 години в ЕС са били физически активни поне веднъж седмично, докато при населението на възраст 16 и повече години този показател е 61,6%. В същото време 16,3% от младите европейци никога не са се занимавали с физическа дейност извън професионалните си задължения. България се нарежда сред държавите с най-високи нива на неактивност, достигайки 28,4%, като пред нас са единствено Малта с 31,0% и Португалия с 28,5%, по данни на Евростат.
Този резултат изглежда още по-фрапиращ при съпоставка с останалите страни от континента. В държави като Гърция, Дания, Финландия и Нидерландия делът на младежите, които не извършват физическа активност в свободното си време, е под 3%. Разликата спрямо България е повече от десеткратна. Освен това, именно у нас се отчита един от най-сериозните разриви между младите и общото население: 28,4% неактивни при младежите срещу 60,5% сред хората на възраст над 16 години.
Тези цифри не предполагат непременно, че младите хора в България са по-малко активни спрямо по-възрастните поколения в относителен смисъл. Напротив, наличната информация показва отчетливо предимство на младите пред общото население. Основният проблем се крие във факта, че изходната позиция на България остава крайно неблагоприятна на фона на европейските стандарти.
Ситуацията става още по-сложна, когато се анализират и други здравни индикатори. Само 4,0% от младите българи на възраст 16–29 години страдат от затлъстяване, което е един от най-ниските проценти в ЕС и е значително под средното за съюза ниво от 7,8%. За сметка на това, 18,4% от младите българи употребяват тютюн или сродни изделия ежедневно, при среден показател от 14,6% за ЕС. По този негативен показател България заема едни от челните места.
Европейската статистика отчита и позитивно развитие по отношение на алкохола: делът на младите европейци, които не са консумирали алкохолни напитки през последните 12 месеца, се е повишил от 34,6% през 2022 г. до 38,9% през 2025 г.
В този контекст данните за страната ни представят противоречива картина. Младото поколение се ползва с естествено здравословно предимство и по-нисък процент на затлъстяване, но физическата активност остава далеч по-слабо застъпена в сравнение с много европейски общества. Едновременно с това, употребата на тютюневи и никотинови изделия е над средното ниво за ЕС. Това превръща здравните навици на младите не просто в личен избор, а в индикатор за средата и обществените политики, които ще определят здравния профил на нацията през следващите десетилетия.
Източник: dnesplus.bg
