Разнообразна е етимологията на старите български думи! От праславянски, старобългарски, латински, гръцки, църковнославянски, ирански и по късно турски, руски, френски, немски, английски, арабски и други. Често думите са побългарени и са станали като официални. Някои думи са останали като наречия и диалекти в езика ни.
Ето някои думи, които са били широко използвани в ежедневието на старите хора от миналото. Всяка дума си има своето значение и хората от различните райони са ги използвали.
Младото поколение не знаят значението на повечето от тези думи.
1. Аслъ
Тази дума означава – наистина, действително, всъщност. Думата идва от турски език по време на османското владичество.
2. Биля
Думата означава – дори, даже. Заимствана от турския език.
3. Куйрук
Думата подсказва за смисъла. Означава – опашка. Често се използва в Родопския край от възрастните баби и дядовци.
4. Чапкънин
Думата означава – луда глава, безделник, развратник, женкар, коцкар. Думата е турска.
5. Гемия
Думата гемия идва от турски език и означава – кораб с платна.
6. Антерия
Къса дреха, подплатена с памук, памуклийка
7. Бадева
Напразно, на вятъра, за́лудо
8. Аршин
Мярка за дължина. 68 см. (терзийски аршин) или 79 (зидарски аршин).
9. Бинлик
Съд за вино (над 3л.) 1000 драма – дамаджана.
10. Дарак
Гребен за ръчно влачене на вълна, машина за влачене.
