Камарата на строителите в България (КСБ) официално подкрепя създаването на самостоятелен Закон за публично-частното партньорство. След като предходният закон бе отменен през 2017 г., страната остана без необходимата хоризонтална рамка. Това е сред основните причини България да реализира проекти на стойност едва 880 млн. евро за периода 2019-2023 г., докато Гърция е постигнала резултати за 2,31 млрд. евро за същото време. Организацията подчертава, че позицията им е принципна, но изразява сериозни резерви към предложената в момента редакция.
Според КСБ внесеният за обществено обсъждане законопроект е обречен на неуспех и няма да доведе до реално изпълнение на проекти. Критиката е насочена към факта, че текстът е изготвен единствено през призмата на контрола върху публичните разходи, а не като инструмент за улесняване на финансирането и изпълнението на обекти. Около една трета от документа е посветена на санкции и ограничения, докато частната инициатива е на практика блокирана, обезщетенията са силно орязани, а извънсъдебното решаване на спорове е напълно забранено.
Строителният бранш отбелязва и липсата на ясно разграничение между приложното поле на Закона за концесиите, Закона за обществените поръчки и новия проект. Предложената процедура за избор на партньор и създаването на нов държавен апарат, включващ Междуведомствен съвет, извежда договорите извън досегашния концесионен режим. КСБ предупреждава, че това създава обективен конфликт с европейското право, където дефиницията за концесия зависи от оперативния риск, а не от субективни административни решения на единадесет министри.
В становището се посочва още, че проектът връща законодателна конструкция, която вече веднъж съзнателно е била премахната, за да се избегнат противоречия с Директива 2014/23/ЕС. Освен това липсва яснота относно правния характер на договорите – не става ясно дали те ще се третират като административни или като стандартни частноправни сделки. Резултатът е рамка, която прави партньорствата законово възможни, но практически неприложими.
КСБ обръща внимание и на факта, че в целия проект липсват разпоредби, засягащи строителите. Не са уредени изисквания за строителна правоспособност, липсват механизми за индексация на цените при договори с дългосрочен характер до 35 години и не е дефинирана ролята на възложителя по смисъла на Закона за устройство на територията. Законът разглежда партньорството само като финансова операция, пренебрегвайки производствения и строителния процес.
Проектът беше публикуван в началото на септември с аргумента, че липсата на нормативна рамка спира частните инвестиции и модернизацията на инфраструктурата. Вносителите настояват, че е нужна институционална координация и капацитет, тъй като към 2025 г. в България на практика не се реализират нови проекти чрез този механизъм.
Източник: dnesplus.bg
