Повечето хора се опитват да премахнат ушната кал веднага щом я забележат. Оказва се обаче, че тази на пръв поглед неприятна субстанция е много по-полезна, отколкото сме предполагали.
Учени от Технологичния институт на Джорджия в САЩ установиха, че ушната кал притежава необичайна комбинация от свойства – тя е едновременно лепкава и хлъзгава, абсорбира влага и може да се превърне в сериозно препятствие за насекомите. Откритието не само разкрива нова подробност за естествената защита на човешкото тяло, но и може да вдъхнови създаването на нови материали срещу вредители.
Ушната кал, известна в медицината като церумен, рядко предизвиква положителни асоциации. За много хора тя е просто нещо, което трябва да се почисти. Но природата невинаги създава вещества, които изглеждат приятни, за да изпълняват важни функции. Всъщност ушната кал е част от естествената защитна система на слуховия орган. Тя подпомага задържането на прах и чужди частици, предпазва деликатната кожа на ушния канал и участва в неговото самопочистване. Ново научно изследване показва, че тя вероятно притежава и още една изненадваща способност – да затруднява проникването на пълзящи насекоми. А за да установят това, учените провели серия от необичайни експерименти с мравки.
Снимка: iStock
Въпросът защо насекомите не проникват постоянно в ушите ни провокира професор Дейвид Ху и колегите му. Ушите на бозайниците представляват сравнително открит вход към тялото. За разлика от очите, които се защитават чрез клепачи и сълзи, слуховият канал няма механизъм, който постоянно да го затваря. Изследователите предполагат, че отговорът може да се крие именно в ушната кал. За да проверят хипотезата си, те изследват проби от различни бозайници и наблюдават как насекомите взаимодействат с покрити с церумен повърхности. Резултатите са публикувани в научното списание Soft Matter под заглавието „Earwax as pest control“.
Първата задача на учените била да установят дали ушната кал наистина може да спира придвижването на насекоми. За целта те избрали мравки – едни от най-умелите катерачи в света на насекомите. Изследователите събрали ушна кал от няколко животински вида, включително прасета, овце и зайци, както и човешки проби. Когато покрили ръбовете на стъклен съд с тънък слой от веществото, се оказало, че резултатът зависи от структурата на повърхността. Когато покритието било грапаво, насекомите успявали да се придвижват, но щом повърхността станела гладка, мравките губели сцепление и падали.
Именно тази особеност – едновременно лепкава и хлъзгава – изненадала изследователите. Обяснението е свързано със способността на мравките да се захващат за повърхности чрез миниатюрни нокътчета или прилепващи структури по крачетата си, които работят с помощта на изключително тънък слой течност. Ушната кал обаче може да абсорбира тази влага. Когато течността бъде погълната, прилепването отслабва и мравката губи стабилност. Така вещество, което изглежда лепкаво на допир, може да действа като своеобразна хлъзгава бариера за насекомите.
Снимка: iStock
След първия експеримент екипът решил да провери какво би се случило, ако мравките се опитат да преминат през тесен проход, наподобяващ ухото. В лабораторен тунел, покрит с ушна кал, материалът започвал да полепва по телата и крачетата на насекомите. Дори след продължително почистване, което е характерно за мравките, част от веществото оставала по труднодостъпните места, затруднявайки допълнително придвижването им. Изследването под микроскоп показало, че ушната кал не е просто еднородна мазна маса, а има пореста структура с множество миниатюрни кухини, позволяващи ѝ да абсорбира вода в количество до два пъти собственото си тегло.
Друга любопитна подробност е, че външният слухов канал има способност постепенно да се самопочиства чрез процес, наречен епителна миграция. Кожните клетки бавно се придвижват навън, изнасяйки натрупаната ушна кал. Тъй като движенията на челюстта при хранене и говорене също подпомагат този процес, при повечето здрави хора няма необходимост от редовно механично почистване дълбоко в слуховия канал. Специалистите предупреждават, че използването на клечки за уши често е опасно, тъй като може да избута калта по-дълбоко, да нарани кожата или дори да повреди тъпанчето.
Въпреки полезните си свойства, церуменът понякога може да се натрупа в прекомерно количество, образувайки запушалка, която предизвиква дискомфорт или намаление на слуха. В такива случаи е разумно да се потърси специалист по ушни, носни и гърлени болести. Учените от Джорджия се надяват, че вдъхновени от церумена материали един ден биха могли да намерят приложение в селското стопанство или защитата на съоръжения, предлагайки алтернатива на токсичните химикали срещу вредители. Това е забележителен пример за начина, по който природата съчетава няколко функции в едно на пръв поглед обикновено вещество.
Източник: zajenata.bg
