Икономистът Димитър Чобанов предупреди, че големите търговски вериги са мобилизирани, за да попречат на планираните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики в доставките. Това се случи след като бюджетната комисия в Народното събрание одобри глоби за монополисти, разшири списъка с нелоялни практики и предложи създаването на електронен регистър за откриване на пазарни деформации. Според него тези стъпки са важни, но сами по себе си няма да решат проблема с цените, тъй като остава неясно къде точно се трупа поскъпването – при производството, изкупуването или крайната надценка.
Чобанов постави остър акцент върху поведението на големите търговци, отбелязвайки, че голяма част от обществения дебат се контролира от техните представители и лобисти. Те се стремят да отслабят или спрат всяка мярка, която би ограничила пазарната им мощ. Според него веригите не са склонни да се откажат от сериозните надценки, които са калкулирали в своите сметки. Ролята на законодателите и регулаторите е да регулират средата така, че тя да бъде по-близо до пазарните процеси, които се наблюдават извън България.
Според икономиста сблъсъкът е за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите представят намесата като административен натиск, мерките могат да загубят сила. Ключов въпрос е прозрачността на веригата на доставки. Трябва да се установи дали поскъпването идва от производствени разходи или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, но стигат до потребителя по-скъпи от вносните заради огромни търговски надценки. Това не само удря потребителя, но и накърнява интересите на българските производители, което в дългосрочен план води до по-малко местно производство.
Въпреки че новите правила могат да покажат, че правителството реагира на напрежението, Чобанов предупреди, че не трябва да се очаква драматичен резултат само от глоби и регистри. Те са начало, но не и цялостно решение. Той подчерта, че правителството трябва да се фокусира върху увеличаване на производството, за да се създаде по-силен вътрешен пазар и по-добро предлагане, което би подобрило позицията на българските производители спрямо големите търговци.
В контекста на публичните финанси, Чобанов отбеляза, че правителството има добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Разходната част на бюджета е рекордна, което е резултат от политиките на всички правителства от 2020 г. насам. Европейската комисия вече вижда траектория на бюджетни дефицити, което може да доведе до процедура за прекомерен дефицит. Това създава допълнителен натиск върху управлението да балансира борбата с цените и управлението на разходите в условия на ограничено фискално пространство.
В заключение, икономистът подчерта, че истинската тежест на мерките срещу монополистите ще зависи от това дали ще бъдат разкрити реалните надценки. Рискът е мерките да останат само на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект. Затова е необходимо държавата едновременно да ограничи деформациите в търговските практики и да създаде условия за развитие на българското производство, за да се намали трайно натискът върху потребителите и производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.
Източник: standartnews.com
