Тази история се случи преди няколко години. Беше красива пролетна сутрин. Докато съпругът ми Людмил пиеше кафе и задълбочено четеше вестника, аз почиствах къщата. Не помня точно какво се е случило, но изведнъж ми прилоша и съм припаднала. Дойдох на себе си в болницата. Опитах се да помръдна, ала тялото ми отказваше да се подчини. От лекарите разбрах, че съм получила инсулт. Диагнозата им ме потресе – не вярвах, че подобно нещо се случва на млади хора. Пет дни след инсулта медиците ми казаха, че в най-добрия случай възстановяването ще ми отнеме от шест месеца до една година. По това време исках да се откажа от борбата за живота си, но знаех, че трябва да бъда силна в името на децата. Едва съвзела се от този удар, последва нов, още по-жесток. Докато бях в болницата, само приятелката ми Сара беше до мен.
Чудех се къде е съпругът ми и защо не идва да ме види. Людмил не дойде на свиждане, нито се поинтересува от състоянието ми. Месец по-късно разбрах, че ме е напуснал. Не е искал да поеме отговорност за болната си и парализирана съпруга. Човекът, с който прекарах 14 години, ми обърна гръб в най-трудния момент. Прибрах се у дома смачкана от болка и безсилие. Бях инвалид, а трябваше да се погрижа и за децата си. Слава Богу, Сара не ме изостави. Само нейната подкрепа и подкрепата на децата ми помогнаха да оцелея. В началото бях отчаяна. Въпреки това, реших да се боря за живота си и резултатите не се забавиха. Два месеца след инсулта, благодарение на упоритостта ми, започнах да се изправям от инвалидната количка. Когато направих първите си стъпки, беше истинско чудо.
След това написах на моята Фейсбук страница, че търся личен треньор, който ще ми помогне да се възстановя, а някои от приятелите ми ме посъветваха да се свържа с Камен. Обадих му се и той се съгласи да работи с мен. С негова помощ се научих да се придвижвам с патерици, а инвалидната количка използвам за по-дълги пътувания. Веднъж, съвсем неочаквано, Камен ме покани на кафе. Не вярвах, че успешен човек като него, може да се интересува от жена инвалид. Така започна красивата ни любовна история, която продължава и до днес.
С времето срещите ни станаха все по-чести и година по-късно решихме да се оженим. Камен е изключителен партньор и е много мил с децата ми. Подкрепя ме във всяко едно отношение. Поглеждайки назад, осъзнавам, че предишният ми брак не беше щастлив. С бившия ми съпруг прекарахме 14 години заедно, имахме общи интереси и задължения, но той ме остави в момента, в който най-много имах нужда от него! Днес гледам бъдещето с увереност, защото открих истинската любов и човек, който не се страхува от трудностите
