Директорът на Историческия музей в Балчик, Радостина Енчева, изрази силно недоволство и изненада от факта, че ценни подводни находки, свързани с древния Дионисополис, са предадени на Националния исторически музей (НИМ) в София, без местният музей или граничната полиция да бъдат информирани. Според нея е правилно артефактите, открити в акваторията на днешния Балчик, да останат в местния музей, а изземването им за столицата е остаряла практика от миналия век. Енчева бе категорична, че мястото на тези ценни съдове е в Историческия музей в Балчик, поради което възнамерява да се свърже с ръководството на НИМ и да настоява за тяхното връщане в града.
Реакцията е по повод предаването на шест изключително добре запазени подводни артефакта на НИМ на 16 октомври 2026 г., които са спасени от служители на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) със съдействието на музейни експерти. Колекцията включва една късноантична кана и пет амфори, датирани от римската епоха, късната античност (V-VI век) и средновековието (X-XII век). По мнение на експертите, находките са изключителна рядкост и имат висока археологическа стойност, тъй като са напълно непокътнати.
Към момента липсват точни факти за начина, по който са открити, но събраните данни подсказват, че най-вероятно са извадени от морето на голяма дълбочина. Вероятно при тралене на рибарски мрежи са попаднали на потънали древни кораби пред бреговете на Дионисополис (днешния гр. Балчик), съобщава МВР.
Находката за пореден път поставя на преден план необходимостта от развитие на дълбоководната морска археология в България, но и алармира за разрушителния ефект на риболовните съоръжения върху морското дъно. Според редица научни проучвания, едва 5% от корабите са повредени от самото им потъване, докато над 60% биват увреждани именно от процеса на тралене.
Източник: dnesplus.bg
