Европа ни притиска сериозно заради бюджетния дефицит и политиците отново си припомниха старата идея – държавните служители да поемат сами своите осигуровки. Идеята изглежда логична, но възниква въпросът: какво всъщност гласи българското законодателство по отношение на осигуровките на депутатите?
Оказва се, че осигуровките на народните представители в България се плащат по споделен начин между самите тях и държавния бюджет. За разлика от традиционните държавни служители като чиновници, полицаи и съдии, чиито лични осигуровки се покриват изцяло от държавата, депутатите се осигуряват по различен ред. Съгласно Кодекса за социално осигуряване, те попадат в категорията на лицата, които упражняват пълномощия, регулирани от Конституцията.
Поради това разпределението на осигурителната тежест е различно. Част от нея е за сметка на самия депутат – около 40% от общата осигурителна вноска се удържа директно от брутната му месечна заплата. Останалите около 60% се покриват от бюджета на Народното събрание. Всички дължими данъци, при 10% плосък данък, също се удържат директно от месечните им възнаграждения.
Междувременно дебатът за това дали държавните служители трябва сами да плащат осигуровките си се разгоре, след като ДБ внесе официален законопроект за промяна в Кодекса за социално осигуряване. Към този момент работещите в частния сектор поемат 40% от осигурителната тежест, докато за чиновниците тя се покрива напълно от държавния бюджет.
КРИБ изпрати остро отворено писмо, в което настоява за незабавното премахване на тази привилегия. Бизнесът иска чиновниците да плащат осигуровките си директно от заплатите си, без те да бъдат увеличавани за компенсация. Според изчисленията на Фискалния съвет, тази мярка би спестила на хазната около 600 милиона евро и би помогнала за овладяване на бюджетния дефицит.
От КРИБ подчертават, че при кризи частният сектор поема цялата тежест, докато администрацията остава защитена. С оглед на високите средни заплати в сектора (около 1768 евро чисто), бизнесът смята настоящата система за несправедлива. Синдикалните организации са готови за дебат, но поставят твърдо условие: брутните възнаграждения на чиновниците да бъдат повишени така, че след удържането на осигуровките нетният им доход да не намалее. Това обаче на практика би неутрализирало икономическия ефект, търсен от бизнеса.
Дебатът остава отворен в 52-рото Народно събрание и предстои да се разбере дали ще се стигне до консенсус за радикалното орязване на привилегиите на чиновниците. Остава да се види дали депутатите ще решат да помогнат за намаляване на дефицита не само чрез замразяване на заплатите, и дали няма да използват оправданието, че Народното събрание е техен работодател и те са като обикновените работници.
Източник: dnesplus.bg
